Поет-дисидент, писател, белетрист

Роден през 1939 г. в Садово, Бургаско.

Завършва  специалност педагогика на Философско-историческия факултет в СУ “Кл. Охридски”. Сътрудник на всички централни литературни издания, на сп. “Континент” във Франция, Радио Франс ентер, Радио “Свободна Европа”, Би Би Си, “Дойче веле”.
Член на Съюза на българските писатели.

Арестуван в края на 1988 г. като секретар на учреденото в началото на с. г. Дружество за правата на човека, обявява гладна стачка в знак на протест срещу изземването от страна на милицията на творческия му архив в началото на 1989 г.,  по време на която замисля и учредява Профсъюз "Подкрепа" в дома на керамичката Анастасия Кметова. Следва заклеймяването му на страниците на в. "Работническо дело". През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията му по цитати. През май същата година Държавна сигурност му назначава денонощно следене, съпроводено със заплахи за убийството на малолетния му тогава син Манол Петров, което превръща престоя им в България в ад.

Стачката му е отразявана подробно от радио “Свободна Европа” и от други западни радиостанции. Получава морална подкрепа от много български интелектуалци.

Екстардиран от страната през пролетта на 1989.

Емигрира във Франция. Участва в колоквиумите "Свободата на духа", юни 1989, Париж и по "Проблемите на малцинствата", март 1990, Копенхаген, където (под влияние на есето на Георги Марков "За благодарността" се ражда идеята за фондация “Болната планета – ВЗОВ”. Сътрудничи на сп. "Континент", в. La Pensée Russe, radio France international и на парижкия клон на Amnesty International.

Завръща се в България и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели.

Управлява издателство “Народна култура” (1997 – 2002) и e уволнен от правителството на Сакскобургготски.

Автор на стихосбирките "Докато стана вятър", "Весене", "Кръгова отбрана" и др. Предстои излизането на стихосбирката "Цилиндрични хора", както и на публицистичните книги "Опасно жив, но не много" и "1989".

Починал на 7 февруари 2016 г.