Петровден

Св. св. ап. Петър и Павел
Св. св. ап. Петър и Павел
Снимка: Иво Хаджимишев

Църквата "Св. апостоли Петър и Павел", Велико Търново

ПЕТРОВДЕН - 29 юни

Неподвижен църковен празник, който в източноправославния календар е посветен на светите равноапостоли Петър и Павел.

Те са наречени още „стълбове па православната вяра". Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, но църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

Петър, с рождено име Симон, бил син на рибар от град Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Исус. След като видял няколко чудеса, извършени от Христос, той тръгнал с него. Петър бил един от любимците на Христос - той станал свидетел на Преображението Господне, както и на предателството, извършено от Юда в Гетсиманската градина.

Хората смятали погрешно Исус ту за Йоан Кръстител, ту за пророк Илия, ту за пророк Иеремия... Но Петър му казал: „Ти си Христос, синът на живия Бог". А Христос му отговорил: „Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а моят отец, който е на небесата! И аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя „камък" (петър означава камък) ще съградя църквата си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на царството небесно..."

Ето защо в народното съзнание и сега свети Петър е райски ключар. Той мери греховете и добрите дела на везни и отсъжда къде трябва да отиде душата на човека - в рая или в ада.

След Възнесението на Христос ап. Петър посетил различни земи и навсякъде проповядвал Божието слово. Към 67 г. отишъл в Рим.

Точно по това време император Нерон предприел жестоки преследвания на християните. Ап. Петър бил затворен в тъмница и след няколко дни - на 29 юни 67 г. бил предаден на смърт. Осъдили го на разпятие. Той поискал да бъде разпнат с главата надолу, защото не е достоен за еднаква смърт със Спасителя. Тогава бил на 75 г. Подвигът му не бил забравен и ио-късно на гроба му бил построен храм - и то не какъв да е, а величественият „Сан Пиетро", световният символ на християнството в Рим.

Павел, с рождено име Савел бил евреин от гр. Tapс, Киликия. Той имал римско гражданство, наследено от дедите му. Бил доста начетен за времето си и силно вярвал в Бога. Отначало гонел християните, докато не чул глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ срещу ръжен". На въпроса кой си ти, чул: „Аз съм Исус, когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си!"
Савел бил толкова изплашен, че ослепял, три дни не ял и не пил и само се молел. После при него отишъл ап. Ананий и го кръстил. Савел прогледнал и станал един от най- ревностните ученици и защитници на Христос. Заедно с християнството той приел името Павел и тръгнал да проповядва учението в различни страни.

Павел бил подложен на гонение в Ерусалим за това, че работи срещу юдейския закон. Две години бил държан в окови в Кесария и после изпратен на съд в Рим, където продължил да проповядва в полза на Христа. Вторият път го осъдили на смърт. Юдеите му ударили 199 тояги. Апостол Павел бил осъден на смърт от Нерон заедно с апостол Петър и на 29 юни 67г. бил посечен с меч.

Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е най- почитаният летен празник в традициите на нашия народ. Празнува се по време на усилена полска работа - по жътва. Но според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки - петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. До този ден е забранено да се ядат ябълки, разрешението идва едва след носенето им в черквата. Ето защо раздаването на ябълки се свързва с това - да разреши св. Петър като пазач на райските врати на починалите деца да си откъснат плод в райските градини.

Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богомолците, се слага край на Петровия пост.

Отговяването става с петровско (тазгодишно) пиле и пилешка каша, защото пилето е символът на Петровден. На трапезата се слага прясна пита, баница, прясно сирене, ябълки. Празникът е един от дните, в които се прави курбан. Няма строга забрана за работа.
Следващият ден - 30 юни, Събор на 12-те апостоли, или както народът го нарича - ПАВЛОВДЕН, се тачи за предпазване от градушка, огън и гръм. На него много строго се спазва забраната да не се работи и особено да не се пали огън, за да не се запалят снопите или непожънатото жито.

Следващият ден - 30 юни, Събор на 12-те апостоли, или както народът го нарича - ПАВЛОВДЕН, се тачи за предпазване от градушка, огън и гръм. На него много строго се спазва забраната да не се работи и особено да не се пали огън, за да не се запалят снопите или непожънатото жито.

На Петровден имен ден празнуват Петър, Петрана, Камен, Павел, Павлина, Поля.

--------------------------

Празници и обреди на българина, Парнас, 2003 г.

 

* * *

Вижте още на страниците на Омда:

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА КУХНЯ: Празници, вярвания, гозби