АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (АСП)
Председател - Николай Василев, заместник председател - Асен Давидов. Партията издава вестник "Начало". Главен редактор на вестника е Юрий Асланов. През лятото на 1990 година - след несполучливите за нея избори, АСП  влезе в тясно сътрудничество с КТ «Подкрепа». Изпълняваха ролята на идеен център на Града на истината. От тях тръгваха поредица от радикални искания.

АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ (АСО) (По-подробно виж тук....)

Асоциация "БЪЛГАРИЯ"
 Участват ОКЗНИ, ОПТ, СПОП...

БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ
Фактическият продължител на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС), т.е. на Комсомола. Преименува се на 27 февруари 1990 година. Председател - Росен Карадимов. В края на 1989 и пролетта на 1990 година извършват крупна стопанска дейност, свързана с прехвърляне на собственост и имущества върху други държавни структури. Става дума главно за собствеността на ТНТМ и «Орбита»  (младежка туристическа организация към ДКМС).

БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТ-КОНСТИТУЦИОННА ПАРТИЯ (БДКП)
Седалище на ръководството - Пловдив. На 9 юли 1990 те разпратиха писмо до политическите сили, дипломатическите представителства и Великото народно събрание, в което съобщаваха за неогласени мащабни военни маневри, които не съвпадаха с плановете за учебната подготовка на армията. Маневрите трябваше да продължат до 15 юли. Според тях това имаше отношение към политическото положение в страната.

БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (Виж  по-долу и ПАРТИЯ НА ТРУДОВИЯ НАРОД)

Председател Владимир Асенов Спасов, заместник-председател - Иван Владимиров Пейчев, секретар и говорител - Иван Цветанов Георгиев, членове на Изпълнителното бюро - Славчо Стойков Станков, Иван Ценов Гергов, Димитър Манов Димитров. Една от първите им стъпки е искане до останалите комунистически партии "от Европа, Азия, Америка, Австралия, Африка" за 400 тона вестникарска хартия, "както и разнообразна канцеларска техника и материали". На 29 юни излизат с инициатива: "Да се възстанови Третият комунистически интернационал, като се очисти от всички допуснати до 1943 год. грешки, извращения, деформации и престъпления, и под никаква форма да не се създават в бъдеще каквито и да било предпоставки за повтаряне на същите. Комунистическият интернационал трябва да отстоява и защитава монолитното единство, братство и разбирателство между комунистическите, работническите и трудовите партии......За седалище БКП предлага да бъде Народна република България..."


БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПАРТИЯ (БНП)
Председател Димитър Бранков. Участва в Съвета Семерджиев. Напуска този съвет на 18 юни 1990 г.


БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ (БНРП)
Председател - д-р Иван Георгиев. Те рязко протестират срещу участието на депутати на ДПС  във ВНС и искат "касирането на избраните депутати от Движението за права и свободи". Тяхната партия "е твърдо решена да не допусне превръщането на Великото народно събрание в придатък на турския парламент, дори с цената на живи вериги". В по-късна декларация (от 15 юли) те отново и отново искат:
"Да бъдат касирани всички депутати с чуждо национално самосъзнание, да се разпусне тъй нареченото Велико народно събрание и избори за такова да се проведат след изборите за общински съветници. Българската национално-радикална партия настоява да бъде даден отчет пред българския народ защо бе регистрирано етническото Движение за права и свободи и да се потърси отговорност от виновниците за това. Каква е връзката между елиминирането от парламента на ДПС и "изборите за общински съветници" за мен остава в тайна. Според слухове лидер на тази партия прави в своя реч в селище от "смесените региони"  оригинално предложение за решаване на националния въпрос: "Проблемът е в парченце кожичка. Ще пришием на нужното място това парченце на всички мюсюлмани." За българите-християни в това селище настъпили трудни дни.

БЪЛГАРСКА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ - (БОП)
 "Зародена в Пловдив в края на миналата и началото на 1990 г." (Куман Куманов). Председател Куман Куманов. Партията е член на коалицията Единен народен съюз  "Свобода".

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКОВНА ОБЩИНА "СВ. ИВАН  РИЛСКИ" - Мюнхен.
Председател - д-р Стефан Маринов, секретар - Владимир Бергер.

БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ
Регистрирана на 31 май 1990 година. До провеждане на конгрес се ръководи от Национален комитет със седалище във Варна. "Тя е партия на работниците от всички отрасли на народното стопанство". "Българските граждани са упълномощени да учредяват организации на БРСП във всички градове, села и по квартали." Председател на Националния комитет е Станчо И. Станчев, зам.-председатели: Симеон Ж. Янулов, Правдолюб Г. Кожухаров (и говорител), Стефан Д. Пешков, секретар е Васил П. Жеков.

БЪЛГАРСКА РЕВОЛЮЦИОННА МЛАДЕЖКА ПАРТИЯ (БРМП)
Седалище - Варна. Пише до Албанската партия на труда, Китайската комунистическа партия, Комунистическата партия на Съветския съюз, Кубинската комунистическа партия, Чехословашката комунистическа партия: "На кръстоносния поход срещу комунизма се подадоха редица комунистически партии от източните страни..." "Не разединени, а обединени в четвърти комунистически интернационал, ние ще можем да се противопоставим на идеологическите си противници вън от отечествата си и вътре в тях." Заедно с това  тя "ратува за:
Постигане на договореност между България и Македония за разширяване на икономическите, политическите и културните връзки не само на равнище правителства, а най-вече задълбочаване на връзките между населението от двете страни.
Отваряне на границите между България и СР Македония; интензивно коопериране в областта на туризма, промишлеността и селското стопанство.
Размяна на научни кадри и технологии; задълбочаване на двустранните  връзки между младежта от средните училища и университетите."

БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСДП)
(Виж по-подробно тук.....)

БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ - Висш партиен съвет на БСП –  2 февруари 1990 г. XIV-ти извънреден конгрес

Председателство на ВПС на БСП
Председател:  Александър Лилов

Зам.-председатели:  Ал. Стрезов и Г. Пирински
Секретар на Председателството: Румен Сербезов

Членове: А. Луканов, Васил Недев, Д. Джуров, Иван Станев, Йорд. Радичков, Надя Аспарухова, Ненко Темелков, П. Младенов, Петър-Емил Митев, Петя Йорданова, Ф. Боков, Ч. Кюранов

БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ФРОНТ (БДФ)
Наследник на прохитлеристката организация Български национални легиони. (По-подробно виж тук....)

БЗНС "ВРАБЧА 1"
Председател Страхил Гичев. В "постоянния състав"  членове са още: И. Дупаринов, Ал. Димитров, Ив. Цолов, Н. Муравиев, Н. Николов, Е. Франгя, Г. Венгелевски. Заявяват, че са излезли от нелегалност на 10 декември 1989 година. Наричат себе си "майката-организация БЗНС Врабча 1". Не признават 9 септември 1944 година, когато са свалени от власт. Смятат БЗНС и БЗНС "Никола Петков" за "офе близнаци", които са били БЗНС "Пладне", разцепило се през 1945 година. Въпреки това им предлагат "среща за разговори по обединяване" (26 декември 1989), създаване на "конфедерация" (6 юни 1990, повторено на 3 юли 1990) или "федерация" (1 юли 1990). Не признават резултатите от изборите за Велико народно събрание. Многократно призовават то да се разпусне и да им върне отнетата на 9 септември 1944 година власт.

БЗНС "НИКОЛА ПЕТКОВ"
Дадоха знак за своето възстановяване още през лятото на 1989 г. Станаха съучредители на СДС. "Възобновиха" дейността си след конференция в началото на декември 1989 г. За  главен секретар беше избран Милан Дренчев. Ръководството им заседаваше в клуба на пл. «Славейков» 7. На 11 юли 1990 г. те избраха за председател на парламентарната група на БЗНС "Никола Петков" Никодим Попов, организационен секретар на съюза и народен представител от Михайловградски многомандатен район, за подпредседател - Крум Неврокопски, народен представител от Хасковски многомандатен район и член на Постянното присъствие, за секретар - Виктория Антонова Димова, един от малкото мажоритарни депутати на николапетковистите (189 софийски). Съобщението за това заседание завършваше с многазначителната формулировка: «Парламентарната група на БЗНС- Никола Петков ще сътрудничи тясно с народните представители на СДС.» Това беше формула на дистанцирането. След изборите БЗНС "Никола Петков" опъна платната в самостоятелна посока. За тях СДС беше временно пристанище.

БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ
Председател проф. Ив Киров. Подкрепя студентската стачка.

БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ (БНДС)
(Виж по-подробно тук....)

БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ"
Председател Иван Лазаров. Седалището на съюза е в София. Неговите цели са: "изграждане на нова, възродена България; да съдейства за патриотичното възпитание на нашия народ и да му вдъхне вяра в щастливото му бъдеще; да ратува за създаване на икономика, изградена върху частната собственост и личната инициатива, доброволно коопериране, както и държавно регулиране на някои важни отрасли от народното стопанство с оглед защита на интересите на социално слабите слоеве." Участват в заседанията на Независимия обществен съвет за недопускане на насилие в обществения и политическия живот. На 18 юни 1990 година напускат заседанието на съвета.

БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ
Ръководи се от председателство: Димитър Попов, Владимир Никифоров, Атанас Николов. Заедно с БЗНС «Врабча 1» излизат с декларация (14 юли 1990), която подсказва, че за значителната част от политиканстващите мъже на България  социално-икономическото развитие на страната не е било тайна:
"Изострящата се непрекъснато икономическа криза тласка неумолимо националното ни стопанство към банкрут. Ще спрат заводи и фабрики, ще остане неприбрана реколтата. Ще секнат суровините от Съветския съюз..." и т.н,  и т.н.
И заедно с това изходът от ситуацията се свързва с абсурди: "Честният избор за бъдещето трябва да започне именно от 8 септември 1944 година - последния ден на демокрацията в България... Изход има! Той е в пълния отказ от властта на тези, които я узурпираха преди 45 години."

БЪЛГАРСКИ ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ СЪЮЗ - ЦЕНТЪР

БЪЛГАРСКО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ
(БСЧИ, по късно към името се добави "И ГРАЖДАНСКИ ПРАВА", та стана БСЧИГП).
Организация, създадена от СДС, с активисти на ФНСД и методическата помощ на Демократическия интститут на САЩ. Председател Кеворк Кеворкян, зам.-председател Димитри Иванов, секретар - Мирослав Севлиевски.

ВЪТРЕШНА МАКЕДОНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ – СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА (ВМРО-СМД)
 (Виж подробности тук.....)

ГРАД НА ИСТИНАТА (виж Движение "В ИМЕТО НА ИСТИНАТА")

Инициативен комитет на движението "ГРАЖДАНИ ЗА СТАБИЛНА ИКОНОМИКА"
В него влизат: Николай Николаев (експерт по мениджмънт), Мишо Вълчев (доктор по търговско право), Руси Аврамов (юрист). Огласяват Програмната си декларация на 28 май. В нея те високо ценят предупреждението си: "Би било скандално обществото да разбере кого е избрало едва след изборите." Имат политическа подкрепа от Независимата демократична партия. Те настояват пред Великото народно събрание за "национална програма на националното съгласие." Според тях: "Статутът на Великото народно събрание ви позволява да приемете национална програма за прехода преди цялостното изработване на новата конституция." За пръв път те поставят реалистично въпроса за сътрудничеството: "В развитите демократични общества, каквото искаме да бъде и нашето, общонационалните въпроси се решават чрез постигане на съгласие между трите социални партньора - демократичната държава, синдикатите и свободните предприемачи. Те са двигателят на пазарната икономика и организираната сила на обществото. Тук е особената роля на синдикатите, които ще поемат на плещите си бремето на прехода. Тяхната подкрепа може да бъде гарант за успешното изпълнение на националната програма. Националното съгласие, постигнато на икономическа основа, ще способства за естественото изграждане на другите два социални партньора в условията на граждански мир."

Инициативен комитет на  ГРАЖДАНСКИ ФОРУМ ПРОТИВ НАСИЛИЕТО
В негова декларация от 3 юли се казва: "Призоваваме всички партии, организации и движения, които подписаха призива на президента за ненасилие, да изкажат своето отношение към окупацията на висшите учебни заведения и да дадат отпор на насилието.
Демокрацията не може да се развива по пътя на насилието. Да осигурим нормални условия за работа на Великото народно събрание, избрано по волята на народа в честни, демократични и свободни избори!"

ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНА И ОБЕКТИВНА ТЕЛЕВИЗИЯ
Организация, която се активизира след напусакнето на Павел Писарев - тя иска оставка на цялото ръководство на телевизията. Нейният акцент е оставката на Кеворк Кеворкян, защото, както те твърдят,  бил облечен в привилегии по живково време. Претенциите им са:
"1. Прякото предаване в нощта след първия тур на изборите се превърна в сигнал за граждански безредици.
2. Едностранното отразяване на студентските стачки.
3. Тенденциозен е негативизмът, наблюдавн в информационните емисии, дори минутите за спорт носят вече политически отенък.
4. Събитията от последните дни за пореден път доказаха, че представители на политическите сили се ангажират с персонална защита на членовете на ръководството на БТ.
5. Добре познатите ни авторитарни методи и средства видяхме на екрана и в отношението към нашия представител на пресконференцията на 13 юли и последвалите предавания на 15 юли."
Те настояваха: "Членовете на ръководството на БТ незабавно да депозират оставките си пред Великото народно събрание".

Инициатива "ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ"

Някъде те се наричаха "комитети" (Хасково), "движение" (София) и др. под. Подкрепяна явно или скрито от движението "Гражданска инициатива". Инициативни комитети на "гражданско неподчинение" възникват редом в страната. Във Варна - седят "след работно време" пред  сградата на Общинския народен съвет. Там излизат с декларация (14 юли 1990), в която атакуват местното ръководство на БСП: "До днес така и не видяхме някой от вас на площада пред ОбНС да иска "Истината - цялата истина", споделяйки с нас късче свободно варненско небе, късче свободна варненска земя." Инициативният комитет във Варна се състои от Красимир Дръндарски, Петър Калвин, Атанас Атанасов. Обичайните структури или изяви на Гражданско неподчинение бяха белязани от демонстративен, предизвикателен антикомунизъм. Но възможността да се прояви "неподчинение" отвори вратите на "националистите" - и те обявиха "гражданско неподчинение" (Хасково). Чрез "неподчинение" отправяха искания към ВНС за забрана на ДПС или друг тип репресивни мерки срещу "турския национализъм". В обичайното "Гражданско неподчинение", както и сред "жителите" на Града на истината, бяха придобили свещена окраска:

Истината ("истината - цялата истина").

Седенето направо на земята редом, един до друг. И то седене пред партийни и държавни сгради. По този начин се разрушаваше обичайната норма това да не се прави. Разрушаваше се по един "изискан начин" - седи се миролюбиво, но се искат категорични неща.
Искаха се оставки. Оставки на партийни, държавни и местни величия. С това искане се разрушаваше табу - публичната неприкосновеност на велможата от времето на тоталитарния социализъм.