Панчо Владигеров (1899, Цюрих, – 1978, София), български композитор, пианист, диригент и педагог.

Панчо Владигеров е роден в последната година на 19 век, в Цюрих. Там живеят родителите на майка му Елиза, с рождено име Пастернак. Детството на Владигеров преминава в град Шумен, където баща му Харалан Владигеров, българин по националност,  служи като прокурор.  Заради открито  несъгласие с политиката на правителството бащата на Владигеров е подложен на преследване и умира  през 1908 г. от побои, нанесени му в затвора. Майката Елиза Пастернак-Владигерова възпитава синовете си - близнаци, Панчо и Любен, като оказва голямо влияние върху творческото им формиране. Тя е израснала в Одеса, в интелигентно еврейско семейство, където обичали музиката. Дядото на Владигеров, професор по математика, бил композитор–любител. Попадайки в Шумен в качеството си на лекар, майката на Владигеров след смъртта на съпруга си  се връща към професията си. През  1910–12 г. тя работи  в София, а през  1912 г. заминава за Берлин, за да осигури на децата си по-добро музикално образование.^/*/

Музикалното си образование Владигеров започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкия музикант Хенрих Визнер. Изучава  основи на теория на музиката при проф. Добри  Христов в София (1910–12), после  учи  композиция и пиано при  П. Юон в берлинското  Висше музикално училище(1912–18),  при  Ф. Гернсхайм и Л. Кройцер (1884–1953) в  Академията  по изкуство в Берлин  (завършил през  1921 г.). Още като студент постига и първите си  международни успехи - на два пъти печели Менделсоновия конкурс.

През 1918 г. Панчо Владигеров и брат му Любен  - цигулар са призовани в българската армия, но балгодарение на репутацията си на добри музиканти по време на военната си служба (1918–20)  се занимават с концертна  дейност при голям успех. Владигеров написва през тези години редица произведения: «В народен дух», «Легенда» за тенор и оркестър, 10 пиеси от цикъла «Впечатление» и др.

През  1920–32 г. Владигеров е  музикален ръководител и диригент на Немския театър в Берлин. Пише музика към пиесите на Шекспир, Б. Шоу, Стриндберг и др. постановки на Райнхард. През този период се изявява често като пианист в Германия, има авторски концерти в Париж, Прага и др. Всяка година Владигеров и неговият брат концертират в България. 

През 1932 г. П. Владигеров е принуден да напусне Германия и се завръща в България, където твори до кроя на дните си. Още в онези години творбите му добиват широка популярност, издават се от виенското издателство „Universal Edition“ и се изпълняват в Европа и извън нея скоро след написването им. Владигеров е признаван и уважаван за таланта и за оригиналността на композиторския си почерк от мнозина негови съвременници: Рихард Щраус, Артур Никиш, Бруно Валтер, Карл Бьом, Фриц Райнер, Артур Льовенщайн, Джордже Джорджеску, Ловро фон Матачич, Адриано Луалди, Паул фон Кемптен, Карл фон Гарагули, Саша Попов, Макс Райнхард, Густав Хавеман, Алберт Айнщайн, Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал, Сергей Рахманинов, Дмитрий Шостакович, Сергей Прокофиев, Арам Хачатурян, Джордже Енеску, Йозеф Сук, Золтан Кодай, Бела Барток, Евгения Уминска, Бронислав Хуберман, Давид Ойстрах, Леонид Коган, Дино Липати, Артуро Бенедети Микеланджели, Святослав Рихтер, Алексис Вайсенберг, Херберт фон Караян, Евгени Светланов и много други.^/1/

През  септември 1932 г. Владигеров се завръща в родината си вече като известен  музикант и заема професорско място в Държавната музикална академия в София.

През годините на Втората световна война профашистките кръгове в България се опитват да забранят изпълнението на произведенията на Владигеров в родината, тъй като името му е вписано в расисткия «Лексикон на евреите  в музиката» (т.нар. Кафява книга на нацистите), но тези опити срещат рязък отпор от страна на  българската музикалната общественост.

След 1944 г. Владигеров активно участва в музикалния и обществен живот на страната, представя България на международни музикални конгреси и фестивали.  В неговия клас в Държавната музикална консерватория в София са възпитани някои от най-видните български композитори (негов ученик е и пианистът Ал. Вайсенберг).

Творчество

Основа на творчеството на  Владигеров е българският фолклор.  В ранните му работи  1910–20 г. (Първа симфония, Соната за цигулка и пиано, Менует, Камбанна и  Селски танц, Първи концерт за пиано и др.) националната мелодика е претворена в традиционно-романтична форма. В зрелите му произведения  - Българска рапсодия за цигулка с оркестър «Вардар» (1951), симфонични танци  «Хора» (1931) и «Ръченица» (1932), Втори, Трети, Четвърти и Пети концерти за пиано (1930–1962), операта  «Цар Калоян» (1936), балета «Легенда за езерото» (1946) и др. -  народно-националната основа е симфонизирана. Композиторът  често се обръща към мелодии, изградени в  несиметрични размери и ритми  (наречени от  Б. Барток «български»), към дисониращи  звукосъчетания, нетрадиционни ладове и инструментални ефекти (пренастройване на инструмента по време на свирене, удари с прегънат палец по дека на цигулката и др.) В основата на едно  от най-ярките произведения на Владигеров — «Еврейска поема» за оркестър (1951), е залегнал един от вариантите на мелодията на заупокойната молитва Кадиш. 

Сред изпълнителите на произведенията на Владигеров са диригентите Л. Стоковски, А. Никиш, Ю. Орманди, Б. Валтер, Н. Рахлин, К. Кондрашин, цигуларите Д. Ойстрах, М. Полякин, Б. Лечев, пианистът Е. Гилелс.

Владигеров е удостоен с много  български и международни награди и премии.  През 1968 г. Виенският университет му присъжда престижната награда на името на Готфрид фон Хердер. Ето какво се казва в грамотата, връчена на композитора от ректора на университета проф. Франц Швинд: „На отличения се пада голямата историческа заслуга да изведе младата българска художествена музика извън националните ѝ граници, да я обогати и развие чрез националната мелодика с композиционно-техническите средства на европейската и световната музика и чрез дейността си на композитор, диригент и виртуоз да ѝ осигури всеобщо признание далеч извън пределите на своята родина. Творецът Владигеров е работил във всички музикални жанрове на класическото и романтичното музикално наследство, изпълнил ги е с нов дух, коренящ се в славянството, и е създал шедьоври особено в симфоничната и в клавирната музика, чиято жизнена сила и индивидуален облик са блестящи образци на представителната композиторска школа на неговата страна.“  ^/1/

В Шумен, където  преминават детските години на композитора, през 1983 г.  е открит Дом-музей на П. Владигеров.

Синът на Владигеров -  Александър Владигеров (1933–93) също е български  композитор и диригент..

  ---------------------------------
Източници:

*  Электронная еврейская энциклопедия / www.eleven.co.il/article/10944/

 1/ Edition Elm /www.editionelm.eu/pantcho_b.htm/

2/ БНР: bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/News_bg/Pages/060412_vladigerovi.aspx