СРАМ! ПРЕЗ 2005-ТА БСП: „ГЕРДЖИКОВ –ВЛАСТ И ПАРИ, ПАРИ И ВЛАСТ“. ПРЕЗ 2017 – ГО ПРОБУТАХА КАТО „ЧИСТО ЛИЦЕ“.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ

През 2005 година тази статия излиза в органа на БСП – в. Дума.

През 2017 година БСП заедно с президента ген. Румен Радев правят същия Огнян Герджиков служебен премиер, представяйки го като „чисто лице“.

И понеже, не помните, четете!

„Отговорният“ Герджиков. Власт и пари, пари и власт – сладка тръпка, мека топлина

„Когато стоиш на подиума, докато председателят на изборната комисия съобщава резултатите, и съзнаваш, че хората са избрали теб, те обзема топлина, най-прекрасното чувство, заради което си струва да се живее. Никога не съм се чувствал по-жив, отколкото в момента, когато за пръв път бях избран за депутат“. Това е признанието на британски политик пред популярния водещ на БиБиСи Джеръми Паксман. Защо се чудим тогава на решението на „най-достойния сред достойните“ – проф. Огнян Герджиков, който не отказва отново да оглави председателския пост на Народното събрание. Когато става въпрос за власт няма чест, там има само един мотив: колкото може по-дълго в прегръдките й – месец, ден, два, час дори. Сигурно се питате що за страст е тази? Ами много просто – властта носи пари, повечето пари – още повече власт.

Доскоро професорът, измисляч на детски приказки, бе сред най-приемливите политици. И никой не вярваше на злите езици, че и той се бил наквасил с нечисти дела. Герджиков, филантропът, човекът дарител, човекът благодетел, мил и търпелив, консенсусен и разговорчив – никога! По лицето му са изписани великодушие и благост, стойката му е като на боец – с гордо вдигната глава и изпънат гръб. Походката му достатъчно бодра и стегната. Дори след освобождаването му от високия парламентарен пост, поради, забележете, „СИСТЕМНО превишаване на правата и неизпълнение на задълженията му в рамките на неговата компетентност“, никой не си позволи да отправи обидна квалификация към въпросния председател, когото даже оцениха като най-добрия досега. Нещо повече, възцари се

всеобщо задоволство от личното му решение да се откаже от политиката и да се върне сред студентите си. Колегите му го изпратиха с почести: със ставане на крака и с бурни ръкопляскания.

Но…?! Какво тук значи някаква си личност?! „Никога не е късно човек да стане за резил“, пише чаткащ в интернет форума след уклончивия отговор на професора, склонил пак да седне зад парламентарния звънец. Въпросът е: а не е ли станал човекът вече за резил?

Така си мислят наивниците, непосветени в задкулисния свят на политическите играчи. Кой обаче е онзи двигател, който мотивира Герджиков? Публично това е зам.-шефът на парламентарната група на НДСВ Борислав Великов, който повторно издигна кандидатурата му за началник на депутатите. И ако се запитаме защо, ще си припомним народната мъдрост, че крушката си има опашка. А за да разберем защо, ще се върнем назад в годините и ще направим опит да поподредим разхвърляните парчета от пъзела. Но както всяка приказка, и тази си има начало. За края й… явно ще почакаме.

Всичко започнало в далечната 1990 година.

Тогава, една също небезизвестна личност, предприемчив българин, именуван още Борислав Славчев от Монтана, създал фирма и я нарекъл „Агропромстрой“. Ще питате за предмета на дейност на фирмата… Далавера! Отвръщат монтанци. Стане ли дума за лицето Борислав Славчев и по всички канали потича кална информация, като най-често споменаваното определение за него е кредитен милионер. Т.е., човек, който добре е усвоил занаята да тегли пари от различни банки, но с фокусническото умение срещу ипотеката на едно и също имущество. И за да не разводняваме много целта на конкретното ни задание, ще споменем, че по това време благият и мил проф. Герджиков, иначе специалист по тълкуване на Търговския закон, бил негов основен съветник. Между другото и член на борда на директорите на фирмата му, макар само за известен период от време.

Бидейки юридическо гуру на Славчев, когато Н.В. се връща и устремно се хвърля да щурмува властта, Герджиковата кантора в Монтана се превръща в щаб за реденето на листите на царя. Сам професорът, като човек от лобито на Пламен Панайотов, получава офертата да оглави 25-и столичен избирателен район, но да изпусне влиянието в Монтана, би било глуповато. Ето защо той бърза да наложи свой човек.

Този „свой човек“ се нарича Борислав Великов.

Както се казва: световно неизвестна личност за района, но на кого му пука, щом като топлата връзка с Борислав Славчев е налице. (Казват, че той бил и главният спонсор на кампанията на Герджиков.) За целта набързо е зачеркнат водачът на листата в Монтана Доньо Донев, който бил с агентурно досие. Пък и на човек-артист трудно може да се разчита. И така, начело на монтанските жълтури застава съученикът на Огнян Герджиков Борислав Великов – доцент от Минногеоложкия университет. А той, както става ясно през годините, си знае работата. Първо, ловко сменил шефовете на данъчните служби в Монтана. И вместо да разплете чувала с далаверите на Славчев, чийто съветник е Герджиков, всичко прилежно било скрито – покрито.

И ето, днес депутатът Великов се отплаща, предлагайки на сваления председател на парламента да бъде върнат на поста. За професора това е важно, тъй като съществува опасност, напускайки бялата къща, над главата му току-виж се свие доскорошният му политически чадър.

А като стана дума за този модел чадъри, оцветени в жълто, няма да е зле да припомним, че и Герджиков досега беше опънал чадър от същата марка над главата на Великов. Как иначе да си обясним, че именно парламентарният шеф настоя ланшната анкетна парламентарна комисия за проверка на източването на ДДС да бъде оглавена от довереника му Борислав Великов. По-простичко казано: „консултантът“ Огнян Герджиков слага начело точно на тази комисия човека, когото той самият изстреля с парашут във властта. С негова протекция въпросният човек дори бе издигнат до поста зам.-председател на ПГ на НДСВ. И всичките тези „ювелирни операции“, както обичаше да казва един бивш шеф на МВР, са с една единствена миризма – с миризмата на пари. На много пари. Достатъчно е да си припомним, че не друг, а председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров преди година и половина по повод вихрещата се корупция сред управляващите подхвърли, че в Монтанския избирателен район мизата за водач на листа била 50 хиляди долара. И както се вика: гузен, негонен бяга – Борислав Великов скочи да се брани, отричайки подобни обвинения.

Макар жълтият депутат, зам-шеф на депутатската група на ендесевейците, да е достоен за клиент на финансовото разузнаване, докато той и покровителят му (професор по търговско право), са на власт, възможността да се бръкне по-надълбоко в тази история е максимално ограничена. Нищо, че всичко казано дотук отдавна е публична тайна. Нещо повече, още през късната есен на 2001 г. група граждани от Монтана изпратиха отворено писмо до премиера,

в което надлъжно и прилежно му разказаха за далаверите на Борислав Славчев, за „слушкащия“ му съименник Великов и за съветника им проф. Герджиков, който ги учел „как да подслушват телефони, как да закриват старите фирми на „Агропромстрой“, като не плащат стари задължения, в т.ч. огромни суми към държавата – данъци, осигурителни вноски и др., и как да откриват нови фирми „начисто“, като не изплащат и заплатите на изтормозените си работници в Монтана…“ И какво от това, че обръщението е към царя и завършва с думите: „Сега Вие сте на ход. Обещахте, да видим. България цяла чака доброто време.“ Някого това писмо да трогна? Какви наивници!?

Сега се сещаме за още един скандал около професора. Той пък е отпреди две години – от януари 2003-а. При него главният обвинител бе Едвин Сугарев, който, пак в открито писмо до парламентарния шеф го запита директно за връзките му с банкови далавери, приватизационни сделки и неизплатени кредити, за повдигнато дело срещу него в Пловдив за служебно престъпление като синдик на скандалната „Агробизнесбанк“, свързано с неосчетоводени възнаграждения на синдиците за 1 946 381 лв. и с продажбата на банков клон в Пещера.

И знаете ли какво му отговори Герджиков? Че предварителното производство било прекратено, но той не си спомнял името на прокурора, който го бил направил. За това пък не спести квалификациите и упреците си срещу синия блюстител за справедливост Еди, като го обвини, че се опитвал да дестабилизира държавата. Дойде ни до гуша от хитреци, които доста ловко се крият зад паравана: ще се дестабилизира държавата; как изглеждаме в очите на Европа, НАТО, ООН, Вашингтон и пр.

И ако се прехвърлим пак на съученика Великов, по-ниският играч от „приятелския кръг Славчев“, тутакси можем да се пренесем в ромската махала в Лом. Говорят, че дунавският град се бил превърнал в персонална крепост на Борислав Великов. Там той колел и бесил, както се казва. Кметът бил силно негов човек. А циганските гласове били отдавна купени.

Тук точно била съсредоточена предизборната касичка на приятелите. Запознати коментират, че в нея вече били заделени около милион евро – предизборни пари.

Ще попитате откъде? Спестовен се оказал депутатът – зам.-шеф на жълтите парламентаристи. Едното кранче, от което текат благинки, това са европейските фондове. Бидейки зам.-председател на комисията по екология в парламента, говорят, че Великов бил в много близки връзки с Долорес Арсенова, която му подсигурявала участие в проекти с крупни италиански фирми, където той се явявал консултант срещу баснословни комисионни. Друга златна чешмичка била търговията му с медикаменти. Има слухове, че Великов осигурявал лекарства за болницата в Берковица по завишени цени, многократно по-високи от пазарната.

Списъкът на политико-икономическата дейност на „успешните“ жълти големци и верни приятели от детинство Герджиков и Великов сигурно може да бъде продължен. А, за да не лъсне и като за пред съда, им трябва още да са във властта. Ето защо изобщо не бива да се учудваме как така достойният Герджиков реши отново да поеме тази тежка „отговорност“ да служи на народа си в парламента.

17.02.2005

Татяна Кирякова