От множеството проблеми пред страната избирам два, защото те са цялостно решими от българската власт и аз ги преценявам като базови за нашето развитие.

Първият е - масовата "дребна" и "средна" престъпност.

Имам предвид всички форми на посегателство върху личността, собствеността и активите - ограбване на хора и домове, кражби от градини и дворове, разрушаване на инфраструктурата заради "вторични суровини", безразборна сеч за отопление и търговия, кражби на електричество, отопление и вода...

Това е важно, защото силно ограничава потреблението и обезсмисля икономическата активност на непазарно равнище.

Защо бабата да си копае градинката, когато насаденото от нея ще бъде обрано? Защо да гледа пет кокошки, когато те ще бъдат задигнати? Защо да гледа прасенце? Крава или пет овце? Коза или пуйки? И така бабините градинка, курник, обор стават социален проблем. Бабата започва да разчита само на пенсията си.

Но всичко става съвсем проблемно, когато си помислим за дребното участие в пазара. На българския пазар липсва дребният производител.

Напускаме територията на престъпността и засягаме цяла серия от мерки:

—законодателна защита на честта, достойнството и собствеността на личността;

—законова база за самоорганизирането на  гражданите за поддържане на реда;

—грижа за системата от просветни звена;

—увеличаване на наказанията за "дребни" престъпления;

—съкратена съдебна процедура за "дребните" престъпления;

—модернизиране на системата от места и форми за изтърпяване на наказания;

—политиката по интеграция на ромите;

—развитие на общинска и селищна полиция;

—развитие и защита на кооперациите;

—борба с местническия феодализъм;

—антимонополното законодателство;

—борба с контрабандата и спекулата и пр.

Вторият проблем, по който многократно и от години говоря и пиша, е пътната инфраструктура. Нейното развитие е от възлово значение за другите инфраструктури - транспортни, стопански, здравни, просветни, гражданска...

Невъзможно е да се развие пътната инфраструктура на страната, ако Стара планина продължава да е препятствие между Северна и Южна България. Проходите и тунелите през нея трябва да я доведат до "незабележимост".

Тогава ще блесне важността България да се отвори към Дунав. Покрай нас минава най-голямата водна магистрала в Европа, а ние нехаем. Никаква грижа за пристанищата и подстъпите към тях. Със зор се изгради втори мост, а по римско време на този участък са били десетина.

Да погледнем и към Егейско море. Какво става с магистралата към Солун? По стари османски документи софийското поле е в хинтерланда на солунското пристанище. Днес това все още е затапено направление, а съчетаването на едно отворено към Дунав и Егейско море икономическо пространство създава съвсем други възможности за развитие. 

Ще приветствам новото правителство, чието и да е то, ако включи в приоритетите си тези два проблема.