Господин Балсамаджиев, имам различно виждане за бъдещата роля на Турция.

В глобализиращия се свят всяка държавна единица засяга  интересите  не само на своите граждани, но и на всички жители на земното кълбо. Това е особено очевидно при избора на американски президент – гласуват само гражданите на САЩ, а президентът им де факто е с възможности да влияе върху процесите във всяка страна. Този избор само подсказва как всички сме заинтересувани от процесите навсякъде по Света. Взаимно сме свързани по непреодолим начин.

Според мен, Република Турция има велика мисия: да бъде цивилизационен водач на мюсюлманския свят. Това е в неин интерес, в интерес и на останалия Свят. Тя трябва да бъде лидер, а не да се превръща в проблемна провинция на Европа. Турция има интерес да поеме такава роля, защото след няколко десетилетия там кюрдите ще станат мнозинство. Има мощни мнозинства от скрити арменци и гърци. Ако не влезе в ЕС или ако не отправи мощно послание към мюсюлманите, тя е обречена на разпад независимо от икономическите й успехи. Нейното спасение е в специална и нова геополитическа роля – световен лидер. Ще бъде духовен и цивилизационен водач на мюсюлманите от Босфора до Индонезия, Сибир и Екваториална Африка.

Помислете – коя мюсюлманска страна може да бъде лидер, приемлив както за самите мюсюлмани, така и за останалия свят. Да отправя послания за мирно сътрудничество, против сблъсъка на цивилизациите, и то да бъде чуто от последователите на Пророка.

Аз не виждам друга страна.

А българските турци ще се окажат в изключителна позиция: те ще бъдат (както и германските и др. турци) важен мост за мирното сътрудничество между ЕС и Мюсюлманския свят. България и съседните християнски държави ще имат специално място – на границата с приятелите.

Нека да погледнем другия вариант.

Условията, които трябва да изпълни Турция, за да стане член на ЕС, означават, ако всичко върви нормално, нейната християнизация и загуба на идентичност. „Възродителният процес“ на Тодор Живков ряпа да яде.

Няма защо да се лъжем и да лъжем турците. Какво значи за Турция европейското изискване – автономност на регионите? А равенство между мъжете и жените? А свобода на малцинствата?  А върховенство на Европейското законодателство пред турското? Европа разполага с мощни цивилизационни центрове – Лондон, Париж, Берлин. Да не забравяме Гърция…

Ако християнизацията стане, Турция се разпада и това там го съзнават. По-вероятно това  няма да се случи, но тогава пък Европа е загинала, защото мюсюлманите (с различен етнически произход) на нейната тиритория, включително във Франция, Холандия, Германия и пр. ще добият своята столица – Анкара (или Истанбул). Не Брюксел, не Берлин, Париж, Рим, Варшава и почитаемия Лондон. Ще настъпи структурна промяна на легитимността в Европейския съюз. Властта в Европа, за най-единните общности в нея – мюсюлманските, ще бъде в Анадола. Проследете и анализирайте гласуванията на този смешен конкурс за песен на Евровизията. Дори само за тези своеобразни допитвания конкурсът трябва да продължи да се провежда. Гласовете за „турска песен“ са съответни на броя на мюсюлманите във всяка отделна европейска страна.

Мюсюлманите в Европа ще припознаят в правителството в Анкара (или Истанбул) „своето правителство“ – това почитателите на Османската империя добре съзнават. Съзнават го всички мюсюлмански фундаменталисти в Европа (те хич не са малко), разбират го всички явни или скрити противници на Европейския съюз.

В ЕС не бива да има никакви илюзии, че подписани хартии могат да спрат изкушенията на властта.

Какво ще последва?

Фундаментализация на християните. Абсолютно. Никой, кръстен с вода, няма да пита правителства и партии. Християнски фундаментализъм!

Кръстоносците ще възкръснат.

Това още повече ще втвърди мюсюлманите и те ще поискат да се утвърдят на „завоюваните“ за Пророка нови земи – Европейските. „Външните мюсюлмани“, привлечени от новия джихад, ще се устремят на помощ на своите братя. И вместо Турската република да бъде лидер на мюсюлманския свят в мащабите на една мирна планета, където съжителстват хора, назоваващи с различни имена единния Бог, тя ще влезе в ролята на размирен агент в Европейския съюз и водач на „всички мюсюлмани“ за покоряване на гяурите  - от шведски, германски и полски до сръбски, гръцки и румънски произход.
Сблъсъкът на цивилизациите е неминуем.

В целия този сюжет (ТР в ЕС), България ще бъде само плацдарм.

Ще е нужно по-малко от десетилетие. Ще се действа в няколко посоки: разнолик натиск от страна на постосмански сили върху славоезичното население да напуска страната, което ще увлече и най-интелигентната част от българското тюркоезично население; маанета и сериали; подкупни лидери… Част от практиките на ДПС-районите, подсказват за социалния ред, който ще бъде наложен. Надеждата  е, че интересите на Република Турция, България, нашите балкански съседи, Европа като цяло, САЩ, Китай – съвпадат. Ние всички искаме мирен прогрес на човечеството, без да губим позициите, които това развитие ни предлага. Струва ми се, че не само в Турция ще разберат  какви са истинските им интереси.

От това какво следва:

- Позицията на България и другите европейски страни за членството на Турция (ако тя продължи да настоява за това) в Съюза може да стане само чрез референдуми във всяка отделна страна след достатъчно публични дискусии.

- За да се предпазим от кошмарни развития, ние, българите трябва да направим няколко неща: 1. Преформулиране на понятието нация – „всички български граждани са българи“.  2. Всички прояви на мюсюлмански фундаментализъм се обявяват за престъпление преследвано от закона. 3. Всеобщата декларация за правата на човека е задължителна за всички граждани и общности в страната. Преразглеждане на законодателството на базата на всеобщата декларация за правата на човека. 4. Изграждане на стратегическо партньорство в рамките на ЕС с Кипър, Гърция, Румъния, Австрия и Унгария, обезпечена с инфарструктура и съвместни икономически проекти. 5.Национален приоритет - инфраструктура и образование.