Отговор на твърдението на Антон: „Много ми е интересно как българското правителство е служило на идеите на нацизма – аз не се сещам нещо. Ето така, явно и полека се раждат неистините и после се питаме защото подрастващите имат хаос в главата по тези теми.“

Както казва Тони Джуд, чиято книга за Европа горещо препоръчвам,  Втората световна война е цивилна катастрофа. Повечето от данните за катастрофата вземам от него.

Тя е война на взаимно изтребление. Няма  милост към цивилните. Немците разрушават Ротердам, бомбардират британски градове, просто заличават хиляди селища в Югославия, Полша, Съветския съюз. Избиват цивилни. На съветска територия не само немците, а и при  преминаването на валяка на фронта,  са разрушени 70 000 села и 1 700 градове, 32 000 завода и 63 500 километра железопътни линии. Гърция губи две трети от търговската си  флота, една трета от горите си и хиляда села.

От своя страна Съюзниците бомбардират Германия. Сериозно са разрушени Хамбург, Кьолн, Дюселдорф, Дрезден.  Десетки германски селища са просто размазани от англо-американската авиация.  В настъплението си в Източна Европа Съветската армия съсипва всичко по пътя си. Берлин е просто димяща купчина руини при превземането му.

Около петдесет милиона европейци остават без дом. Във войната загиват почти 37 милиона души, повечето от тях са цивилни.  В СССР загиват 16 милиона цивилни, в Полша почти пет милиона; в Югославия – 1,4 милиона; в Гърция – 430 000, в Унгария – 270 000, в Нидерландия – 204 000, в Румъния – 200 000….  Българските жертви, по мой пресмятания,  са около 50 000:  по времето на военни сблъсъци на двете страни, окупацията, евреите, съпротивата, Народния съд и септемврийските нощи, бомбардировките. (В следваща публикация ще бъда прецизен в тази цифра.)

Най-засегнати, според Джуд, са Полша, Югославия, СССР и Гърция. Полша губи 1/5 от предвоенното си население, Югославия 1/8 , СССР – 1/11, Гърция – 1/14,  Германия 1/15, Франция – 1/77, Великобритания – 1/125.  По този показател жертвите у нас са между френските и британските… Мащабът, с който се експлоатират, принуждават, разселват, избиват  цивилни е „новостта“ на  Втората световна война, където нацизмът, с неговите расови идеи, дава тон. Хитлер така започва войната, а съюзниците така я завършват.  Само ще спомена Хирошима.

След този кратък преглед да се върна към въпроса на Антон „как българското правителство е служило на идеите на нацизма?“

Мога да бъда много подробен. Но ще спомена само две неща: Закона за защита на нацията и една случка (има и много други) със съдения от Народния съд Кирил Василев Иванов от с. Добри дол, полицай от Лом, камандирован при окупацията 1941-1944 г. в гр.  Сурдулица, сега в Сърбия.

Да спомена Закона.

Законът за защита на нацията е приет на 23 януари 1941 година. Той е нацистки закон. До неговото приемане евреите имат незначителни ограничения. След неговото приемане на тях им се забранява да се разпореждат с недвижима и движима собственост; забранява им се да упражняват свободни професии; обложени са с еднократен данък от 20 до 25 на сто  върху притежаваното; запорират се сметките им в банките, като им се разрешава да теглят суми, колкото да преживяват; въвежда се задължително местожителство , без право да пътуват; разрешава им се да излизат от домовете си само по два часа дневно; отнемат им се радиоапаратите и телефоните и правото да притежават такива; забранява се за тях да работят не-евреи; всички те са задължени да носят отличителен знак – жълтата звезда на горната дреха и пр.

От 24 до 26 юни  в София са насилствено събрани 21 000 души евреи с право да носят по 30 клгр. багаж на човек. Всички те са изселени. Останалото им имущество, както и домовете им, са запечатани и по-късно разпродадени  (сещате ли се кои са се „облажили“?). Четири месеца по-късно   са събрани „пропуснатите“ евреи – 1300 души, и те са изселени. От Казанлък при същите условия са изселени 860 души, от Стара Загора 1648 души, от Варна 1800 души. По същия маниер властите действат и в окупираните територии…

Изселените са настанявани  в малки селища, близо до гари,  по училища – 40 до 50 души в стая. Подготвят ги за екстрадация в лагерита на смъртта в Полша.  Работата се позакучва за евреите от „старите земи“ и след време им се позволява да живеят в тези населени места по квартири, а мъжете са събрани в „черни роти“ – принудителен труд  при концлагеристки условия.  Онези от „новите земи“ – 11 343 души, с пълно съзнание на правителството, са изпратени в лагерите на смъртта. Като преди това са обрани скъпоценностите им. Както и на тия дето са от „тука“.

Тази практика продължава до август 1944 г.

Сега малко за окупацията, за да е ясна случката. Всички лица от български произход автоматично стават български поданици.  Останалите имат три възможности: да поискат българско поданство, да си запазят старото поданство или да напуснат пределите на Царството. Разбира се с изключение на евреите.

Кирил Василев Иванов от Добри дол, полицай от Лом е командирован в град Сурдулица. Сурдулица е бил български град даден на Сърбия с Берлинския договор. По силата на договорите с Германия, градът е върнат на България.  Поголовно всички стават български поданици.  Изгражда се българска администрация.  Във връзка с това Кирил Василев Иванов е попаднал там. При установяването „на реда“ в района се разбира, че село Масурица масово подпомага партизаните (предимно български, но има и титовски и дражевистки). Една нощ селото е блокирано. Събират всички мъже от 17 до 60 годишна възраст, общо 90 души, и какво? Ами избиват ги.

Споменатото лице убива лично осем души като проявява находчивост. Извежда поредния мъж, завежда го в дома му и там пред близките му го убива, след което запалва къщата.  При осмото му геройство завежда мъжа в дома, жените плачат, молят за милост (те всички са българи и няма езикова бариера) ,  той уж се съгласява при условие – изнасилва най-малката щерка, не става ясно от документите на делото дали пред всички домашни го прави или в интимна самота, след което обаче отново чува тръбата на дълга – убива бащата и пак запалва къщата….

Значи той убива осем. Останалите осемдесет и двама мъже (мъж ли е дете на 17 години?!) са избити от други герои, някои така и недочакали Народния съд, защото жените от Масурица хич не са си поплювали след 9 септември 1944 г. (всички герои бяха оневинени с решение на това Народно събрание). Защо избиват мъжете в Масурица? Избиват ги все в името на Новия ред прогласен от нацизма: в името на НАЦИЯТА  И  ДЪРЖАВНОТО ЕДИНСТВО НА  ОБИТАВАНАТА ОТ НАЦИЯТА ТЕРИТОРИЯ.

Тази „политика“ е била политика на българското правителство, което следва практиките на Големия брат (по онова време сме си братували с Хитлеристка Германия). Споменатият Кирил Василев Иванов  е бил награждаван за своите подвизи.

Можете ли да познаете колко души от Масурица са се писали българи през 2002 година? Шест души. Половин процент от населението. А са били сто процента като прибавим циганите. Сега циганите са над 14 на сто. Останалите са прави срби…

Втората световна война е гадория. Като знаем последвалите десетилетия – в нея няма победители. Всички са загубили.

Да почитаме паметта на жертвите.  И да се поучим, че когато сляпо се върви подир Големия брат, се вършат  лайняни работи. Демонстрирахме го и в следвоенните десетилетия.