Константин Мишев 

Опитвам се да намеря на "Гугъл" добра карта на границата между днешна Словения и Италия -- оттам избягах. Пак ме налегнаха спомени  :) Но не мога да видя точно къде е автогарата...бях чувал, че хора са избягали някъде около Ж.П. гарата между разделения град, Но не стигнах дотам. Тогава Нова Горица беше в Югославия, а от другата страна градчето се казваше Гориция. Аз избягах съвсем близо до КПП-то. Логиката ми беше, че на метри от пропусквателния пункт няма да има граничари. Тази граница по принцип не се пазеше много, ама ако те хванат имаше голяма вероятност да те предадат обратно на режима. Скрих се в една горичка и изчаках да се стъмни. И после пролазвайки през някакви ниви стигнах до една стена. Имах представа, че съм на прав път и натам е Италия. След като се покатерих и скочих от другата страна - разбрах, че съм в задния двор на италианското КПП. Никой не ме видя. Тръгнах по пътя към Гориция и чак там се предадох на италианската полиция. Като си помисля други хора през какви премеждия бяха минали...винаги съм бил късметлия. В лагера срещнах българи, които бяха преплували Дунава. Срещу други бяха стреляли на границата - някъде в северозападна България. Имаше две момчета, които се бяха скрили в камион със замръзени кости. Краката им бяха на точки...дори имах опасения, че може да се стигне до ампутация.
Но моето хрумване да мина съвсем близко до КПП-то се оказа толкова добро, че след това по моя нарисувана карта измъкнахме още двама души от Югославия към Италия. Приятелката на един човек, който беше с мен в лагера( майка ми, която е била политическа затворничка, също помогна в София. Имахме начин да си разменяме информация без да ни хванат ченгетата) и още един човек. Но отново - просто на мен ми вървеше - винаги всичко е ставало лесно в моя живот. Други хора лежаха с години в комунистически затвори заради липса на късмет.