Илияна  Митева

Животът на човека преминава през различни периоди. На всеки етап той се сблъсква и изпълнява множество граждански ритуали, които по един или друг начин бележат промяна, развитие, навлизане в нова сфера на съществуването. Един от тези ритуали е именно сватбата. В България съществуват много и различни традиции, според които се провеждат сватбите. Не са малко и поверията, останали още от древни времена, които определят значителна част от ритуалите в бракосъчетаването в различните краища на страната и при различните етноси и религии, които я населяват.

В настоящата  работа ще разгледаме 10 сватби. Част от тях се базират на една обща традиция, като в някои просто са добавени или липсват отделни ритуали. Други пък са съвсем различни, тъй като се провеждат сред етническите малцинства.

По принцип сватбата е празник на любовта между двама души. В днешно време как ще се развие сватбеният ден и какви ритуали ще включва тойq е решение на младоженците.

Смяната на поколенията е довела някои нови традиции и е запазила избирателно стари обичаи, които да украсят тържеството на новото семейство.

Първата сватба, тази на семейство Стоянови, протече по традиционния начин. Първо беше направен годеж. Според обичая годежът се прави вечер. Тогава семейството на младоженеца се запознава с това на булката, носи цветя, вино и пита/торта. Двата рода уточняват детайли около сватбата – дата, ресторант, музика, кумове.

След това бяха поканени кумовете, като младоженците следваха старата българска традиция кумът да е наследник на кръстника на младоженеца. Кумата беше неговата приятелка, тъй като в днешно време не е задължително кумовете да са семейство. Бъдещото семейство покани кумовете, като ги посети в техния дом и им подари вино и бонбони.

В деня на сватбата пръв тръгна младоженецът от дома си с най-близките роднини, приятели и бъклица с ракия, украсена със здравец, и отиде да вземе кумовете си. При кумовете играха кумско хоро, хапнаха и пийнаха. След това цялата сватба, заедно с булчинския букет, взет предварително от кумата, тръгна към булката.

На вратата на дома на булката чакаха сватовете. Според традицията те не трябва да пускат роднините на младоженеца, докато не си платят или не „завладеят” дома на булката. В същото време булката, облечена и готова, беше скрита в стая заедно с близки неомъжени приятелки, които затискаха вратата. Обичаят повелява, че младоженецът трябва да си намери булката и тогава приятелките да подадат през леко отворената врата обувката й и да кажат, че й е голяма. Тогава младоженецът започва да пълни обувката с пари, докато му кажат, че вече й е по мярка. След това влиза в стаята заедно с кумовете и обува обувката на бъдещата си съпруга. Кумата дава букета на младоженката и се снимат.

Следващият ритуал, който изпълниха в дома на булката, е закичването на цвете (естествено или изкуствено)  на най-близките роднини (майки, бащи, братя, сестри) от булката. Останалите гости ги закичиха шаферките.

След това бащата на булката я изведе от дома. Майка й плисна чаша вода пред тях и бащата я предаде на кума, който според традицията е отговорен за нея до ритуалната зала или църквата.

Пред дома на булката свиреше оркестър, а тя изигра и последното си моминско хоро.

После всички се отправиха към ритуалната зала, където Десислав и Мирияна Стоянови сключиха граждански брак, според законите на Република България. Те си размениха брачни халки, тъй като кръглата форма на пръстена символизира вечността на любовта и напомня за обещанията, които са си дали младоженците. След като получиха свидетелството си за граждански брак, младоженците и техните гости се отправиха към църквата, където упълномощените духовни лица ги венчаха и пред Бог във вечен съюз. В църквата младоженците влязоха с десния си крак едновременно, за да са заедно цял живот.

След като официалната част приключи, всички пристигнаха в ресторанта. Първо влязоха гостите и се настаниха по масите. Младоженците бяха посрещнати с бяло платно, поръсено с цветя и парички. Смята се, че цветята и монетите символизират безоблачния, цветен и богат живот, който очаква младите като семейство.

Беше спазена и една от най-старите български традиции – захранването. То се извършва от свекървата. Тя посреща младите с питка, сол и мед. Първият залък от питката задължително се дава на новия член на семейството – булката. Той трябва да е солен, за да може с лекота да преодолява трудностите, които ще й предложи семейният живот. След това солен залък се дава и на младоженеца. Вторият залък е сладък –  той е символ на сладките мигове в техния бъдещ съвместен живот. Дават се и на кумовете, за да споделят с тях сладките моменти в живота им.

Наздравицата с шампанско е поредният обичай в началото на сватбеното тържество. Младоженците и кумовете си казаха наздраве под звуците на „Наздравица"-та на Верди и пиха до дъно. Според поверието, ако при този ритуал останат капки в чашите, ще има сълзи в очите на младите. Затова след като се изпие шампанското, чашите се хвърлят през рамо. Първо, защото счупеното носи щастие, и второ, защото колкото са парченцата от чашите, толкова ще се и момченцата в семейството. След този ритуал кумът каза и първото "Горчиво".

Освен това в едно менче бяха сложени бяло и червено цвете. Бялото е символ на мъжка рожба, червеното - на женска. Според традицията, когато булката ритне менчето, което цвете първо се покаже – такава ще е първата рожба на младото семейство.

Кумът е най-важната фигура след малдоженеца. На него се пада честта да вдигне първия тост на тържеството и да пожелае нещо на младото семейство. След така наречената реч на кума, той поведе и първото хоро – кумовото.

След края на кумовото хоро младоженците изтанцуваха своя първи блус като семейство под звученето на тяхната любима песен.

Някъде по средата на сватбата дойде ред и на ритуала с разчупването на питката. Младоженците се обърнаха с гръб един към друг с вдигнати ръце. Кумата държеше над главите им питка, която двамата трябваше да разчупят. Този ритуал се изпълнява, защото се смята, че който успее да отчупи по-голямото парче, той ще командва вкъщи.

След този ритуал младоженците, заедно с кумовете минаха през всички маси, за да поздравят гостите и да им кажат наздраве. Това е и моментът, когато гостите дадоха своите подаръци на младото семейство.

Като дар за кумовете младоженците бяха приготвили печено прасенце. От гостите бяха избрани две момчета, които се справят добре с танците. Те танцуваха ръченица пред кумовете с приготвения дар. Задачата на кумовете беше чрез надиграване или купуване да си вземат прасенцето. По принцип при този ритуал целта на танцьорите е да съберат колкото се може повече пари и да пазят даровете да не бъдат откраднати от кумовете.

Накрая на вечерта булката и младоженецът разрязаха заедно сватбената торта, което е символ на това, че от тук нататък ще правят всичко заедно. Второто парче дадоха на кумовете, а след това извикаха и други несемейни двойки като пожелание скоро и те да последват примера на младото семейство.

Между изпълнението на всички тези ритуали сватбата премина в забавления, музика и танци.

А ето и няколко снимки от самата сватба:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От тук нататък следващите шест сватби следват този образец от ритуали. При част от тях обаче или липсва някой от ритуалите, или е добавен нов и различен, или пък е допълнен и разширен някой от старите.

Втората сватба е на семейство Миглена и Николай Галенкови. Тази сватба протече почти според ритуалите на по-горе описаната. Безсмислено е да се повтарят еднаквите неща, затова от тук нататък ще описвам само различията и новостите, които не са присъствали в останалите сватби.

Интересното тук започва още от решението на булката да разчупи традициите и да бъде с рокля с цвят шампанско, а не в бяло. Различното е и че младоженецът не даваше пари, за да стане по мярка обувката на бъдещата му съпруга, а я "откупуваше" от по-малката й сестра.

По отношение на тази сватба бяха спазени множество суеверия, превърнали се до известна степен в традиции. Така например младоженецът не беше виждал роклята на булката до деня на сватбата. В нощта преди сватбата годениците не бяха заедно. При излизането от бащиния си дом булката премина през прага, като стъпи първо с десния си крак. Броят на късметчетата, които кумата хвърли пред църквата, бяха нечетен брой. По пътя за ритуалната зала и за църквата сватбарите минаха по един маршрут, а когато тръгнаха за ресторанта, минаха от друго място, защото според поверието младоженците не бива да минават по пътя, по който са дошли.

При ритуалите в ресторанта след изпиването на шампанското традицията повелява, че който настъпи изненадващо пръв другия, той ще командва в семейството. В случая булката се сети първа и настъпи младоженеца.

В тази сватба присъстваше още един ритуал, който не беше спазен в предишната, а именно хвърлянето на букета. Самият акт на хвърлянето на букета символизира разделянето на девойката с идентичността й на самотна жена и превръщането й в съпруга. Хвърлянето на букета има и още един смисъл – да определи някоя от неомъжените девойки, присъстващи на сватбата, за следващата булкa. В случая сестрата на булката хвана букета.

Нека сега да погледнем и няколко снимки от сватбата на семейство Галенкови.
 
 

 

 

 

 

 
 

 

 

 

Следващата сватба е сватбата на семейство Момчилови. Интересното при нея е, че беше застъпен един малко разпространен в България и по-характерен за католическите страни ритуал, а именно размяната на брачни клетви.

Изречени пред Бога и присъстващите свидетели, те са духовно и светско обещание, израз са на чистата и дълбока любов, която изпитва младата двойка.

Друго, което направи силно впечатление и отсъстваше при останалите сватби, беше т.нар. булчинско хоро. Под звуците на подходяща народна песен, булката с букет в ръка поведе хоро. Според традицията, целта е гостите да вземат букета и да поведат хорото. При всяко взимане на букета обаче се оставя банкнота в специална кошничка.

Друга новост при тази сватба беше, че в ресторанта младоженците минаха по масите, за да поздравят гостите, но не получиха подаръците си тогава. За подаръците беше отредено специално място. Имаше две маси. Едната беше празна и на нея се оставяха подаръците. На другата маса имаше кутия, а до кутията бяха оставени пликове. Така гостите, които бяха приготвили пари като подарък, пъхаха парите в плика и после го пускаха в кутията.

Ето и няколко снимки от тази сватба:

 
 

 

 

 

 

 

Друга сватба, в която освен традиционните стъпки и ритуали, описани в първата и повтарящи се в останалите, се включваха нови, допълнителни ритуали е тази на семейство Ангелкови.

При тях голямо значение беше отдадено на воала, покриващ лицето на булката. Според поверието булченският воал скрива красотата на булката, изолира я от външния свят и по този начин служи като средство за предпазването й от уроки и зли духове. По тази причина тя излиза забулена от дома си и чак когато бъде предадена законно на своя съпруг, единствен той има право да я „разбули“.

Кумата е тази, която поставя булченския воал на главата на булката преди тя да излезе от дома си. Смята се още, че ако булченският воал бъде взет от щастливо омъжена жена, бракът ще бъде щастлив и плодовит.

Докато в другите сватби младоженката хвърляше своя букет, за да се види кое неомъжено момиче ще я последва и ще стане булка в най-скоро време, тук беше извършен ритуал и за мъжете с цел да се разбере кой ще бъде следващият мъж, който ще вдига сватба. За целта младоженецът се пъхна под роклята на своята любима, свали жартиера със зъби и после го хвърли към групата „самотни” мъже.

Освен това в ресторанта бяха организирани и закачливи игри за младоженците. Така например една от тях беше да четат обещания, написани на балони. Всеки хващаше по един от пуснатите балони и обещаваше на другия неща от сорта на:

1. Обещавам всеки изгрев да посрещам с усмивка;

2. Обещавам да мисля всеки ден за теб и да ти казвам, че те обичам;

3. Обещавам да ти нося закуската в леглото всяка сутрин;

4. Обещавам всеки ден да пазарувам, да чистя, да готвя и да хвърлям боклука;

5. Обещавам всеки ден да закъснявам, защото съм търсил какви цветя да ти подаря;

6. Обещавам като пера, чистя, готвя и простирам да не протестирам.

Ето и няколко снимки от това сватбено тържество:

 

 
 

 

Следващата сватба с интересни и разнообразни ритуали е тази на семейство Ивона и Димитър Димитрови. Тук беше застъпена силно традицията за цветовете в облеклото на младоженците.

Основните цветове бяха бяло и червено, като булката беше с бяла рокля, а на нейния фон контрастираше ярко червеният й букет. Младоженецът пък беше облечен с червена риза, а вратовръзката му беше бяла. Всъщност според поверието бялото е символ на женското начало, на чистотата и девствеността, а червеното на мъжкото начало, на огъня и плодородието.

Освен това булката носеше в себе си нещо старо, нещо ново, нещо синьо и нещо на заем. Старото беше семейно бижу, подарено й от нейната майка. То е символ на връзката на булката с нейното семейство и миналото. За новото беше наречена булченската рокля. Новото символизира хубавото бъдеще, късмет и щастлив живот. Синьото символизира вяра и чистота. В случая жартиерът на булката, който младоженецът трябваше да свали и да хвърли, беше син.

За "назаем" булката беше взела дантелена кърпичка. Предметът, който младоженката взима на заем и носи със себе си на сватбата, й напомня, че семейството и приятелите й винаги ще са до нея, ако има нужда от тях.

Освен всичко това беше спазен и един малко странен ритуал. При отиването в дома на булката някой от гостите трябва да открадне нещо и след това да го даде на младоженците, за да го отнесат в новия си дом, като там то ще им носи щастие. Интересното в случая беше, че гостите не се бяха разбрали предварително кой ще „краде” и накрая се оказа така, че от околко десетина човека всеки е взел по нещо.

Преди години на сватбите гостите се закичваха с дантелени кърпички. След това в последните години кърпичките бяха заменени с изкуствени розички. Интересното на тази сватба беше, че розичките бяха заменени с нещо още по-ново.

Когато младоженците минаха по масите, за да поздравят гостите си и да им кажат „Наздраве”, една от шаферките вървеше с тях и раздаваше на всеки гост гипсова фигурка като слонче, ангелче, меченце и др. подобни.

Нека сега да илюстрираме и тази сватба с няколко снимки:
 
 

 

 

 

 

Следващата сватба е на семейство Петкови. Интересното при нея е, че в деня на сватбата беше спазена старата българска традиция наречена „засевки”. Това е обред, при който започва замесването на сватбените хлябове.

Освен за храна, те служат и като средство за символични изображения, които да имат магическо въздействие върху бъдещето на младоженците. В брашното или житото се поставят пръстен на младоженеца и гривна или пръстен на бъдещата булка. Родителите на жената, която меси, трябва да бъдат живи. Засевките започват с песен. Пръстенът и гривната са символи за сключен брачен договор. Сватбените краваи имат изключително богати и красиви релефни изображения. Наричат се „кумови краваи”, „невестини краваи”, „младоженски краваи” или „гълъбник”, защото отгоре се поставят птичета, направени от тесто.

Верни на традициите, младоженците изпълниха още два ритуала, които са останали още от времето на бабите ни. Единият беше ресането на младоженката. Тя беше сресана от приятелките си, а косата и беше прибрана на нещо като кок. Този обред символизира преминаването на девойката от свободна към омъжена жена. В миналото се е смятало, че когато една девойка носи косата си пусната, тя е свободна, от деня, в който тя се омъжи обаче, косата й винаги трябва да бъде прибрана.

Аналогично на ресането на булката е бръсненето на младоженеца. То е тържествено, извършва се непосредствено преди младоженецът да вземе любимата си от дома й. По време на бръсненето под брадата на младоженеца се държи кърпа, за да се съберат всички косми и да се опазят от магия. Целият този акт на бръсненето символизира края на ергенството.

Освен тези обичаи беше спазен и един доста странен ритуал. Когато булката чу, че сватбарите идват да я вземат от дома й, тя излезе на прозореца и без младоженецът да я вижда, тя го погледна през златен пръстен. Според поверието, ако младоженката извърши този акт, то съпругът й ще я слуша и ще се разбират винаги занапред в бъдещия им съвместен живот.

А сега да разгледаме и няколко снимки от тази сватба:

 
 

 

 

Седмата сватба, която ще разгледаме, всъщност слага край на разглежданите до сега сватби, които протичаха по сходен ритуал с малки различия и добавки. Тя е сватба на хора, живеещи в България, но с различна религия – това е сватба на евреи.

Както при българите, така и при евреите инициативата за женитба е от страна на родителите на момчето. Когато той съобщи на родителите си, че е харесал някоя девойка и тя проявява интерес към него, тогава се извършва годежът.

В деня на годежа синът заедно с родителите си отива в дома на девойката, за да уточнят подробностите относно бъдещата сватба. Времето между годежа и сватбата е една-две години.

В случай, че се налага годеникът да отсъства дълго време, се извършва обреда “кинян”. По този начин годеникът се ангажира и обрича пред Бога във вярност към годеницата. Докато трае годежът, годеницата приготвя чеиза си, който се нарежда десет дни преди сватбата в нейната къща, за да бъде видян от всички. Той фигурира в брачния договор “кетуба”.

Евреите могат да правят сватба във всеки ден от седмицата освен в събота (шабат), поради обичая да се чупи чаша. Най-често за сватба се избира сряда, защото според еврейската религия това е светъл ден, в който са сътворени слънцето, луната и звездите. Сватбите са забранени през 50-те дни между празниците Пасха и Шавоут, с изключение на 33-ия ден и неделята след него.

Младоженецът взема булката и заедно отиват в синагогата. Там над тевата се опъва балдахин – таломо, под който застават младоженците, до тях родителите им, които са и “сузбините” - кумовете. Те държат краищата на “талета”, покриващ раменете на младоженската двойка.

Свещеникът или равинът – в зависимост от общественото положение на младоженците, изпява седем молитви – благословии, като казва “кидуш” (женя се). Обявява акта на брака и прочита “кетубата”. В същия момент счупва чаша, с което показва на новобрачните как да се счупят злините и неприятностите в живота им.

След извършване на венчалния акт в синагогата, всички отиват в дома на младоженеца. Посрещат ги пред самите врати на къщата и хвърлят върху тях ориз, бонбони и пари. Понякога разливат пред тях вода, за да им върви в живота като по вода.

След празничната вечеря, младоженците се оттеглят в специално приготвена стая. Осем дни след венчавката младоженецът е освободен от всякаква работа и прекарва времето си между дома и синагогата.

Ето и снимка от една такава сватба:

 

Преди да разгледаме сватбите измежду останалите етнически малцинства, ще опишем как протича една сватба при християните и при българите мохамедани в родопския край.

Там сватбата е един от най-значителните обичаи. Преди да се оженят двамата млади имат „скрита любов”. Момичето и момчето не се доближават до деня на годежа.

Годежът се прави само в събота вечер. Близките на младоженеца вземат подаръци – пендери, кърпи, ракия, бонбони и отиват в къщата на девойката. На гостите там подаряват кърпи за глава, престилки, агалъци и др.

Тази вечер се определя деня на сватбата. Годежът се прави много тържествено и трудно се разваля. Пеят се песни като „Заспал юнак”; „Барем се майко находи”; „Бре Иване” и др. Играят се хора и весели игри.

До деня на сватбата годеникът ходи на гости у годеницата си, но при тях винаги има възрастен човек от къщата.

В четвъртък, преди деня на сватбата, най-близките роднини на момчето отиват да вземат „деверските” торби от момината къща, което е символ на съгласие да се състои сватбата. На деверите се дава „аглак” – голям пешкир ,отличителен белег на родопските девери.

В неделя сутрин в домовете и на двамата годеници се събират роднини и гости, черпят се и играят хоро за настроение. Към 10 часа сватовете от страна на годеника потеглят към къщата на девойката. Там разменят подаръци със сватовете на годеницата: специални баници, хляб и др.

В момината къща момичето е затворено всред даровете и чеиза, а около нея са моминските й дружки. Чеизът на младоженката се откупва и с него шествието отива в къщата й. След венчавката всички се връщат, но по друг път, отново в къщата на младоженека, като кумът и кумата водят булката.

Там свекървата поднася на снахата хляб и вино, а след това мъжко дете на ръце, за да бъде първата рожба момче. Веселието продължава до късно през ноща. Пеят се песни, играят се хора.

Облеклото на родопската жена спада към сукманената носия. Върху ризата се облича „вълненик” – дреха от типа на сукманите от черен или тъмно син шаяк, богато извезан със сърма и гайтани. Върху вълненика обличат „мерсжан” – елече с ръкави. Предницата и ръкавите на елечето са извезани със сърма, а наоколо са обшити с черни или кафяви кожени ивици. Вълненика се препасва през кръста с цветен пояс, широк 15-20см., в който преобладава червеният цвят и хармонира на кърпата и престилката. Престилката се препасва върху пояса, така че възелът да остане отпред и от ляво. Престилката е по-дълга от вълненика с 4-5см.

Десенът на родопските престилки е еднакъв почти навсякъде, в тях преобладават жълтият, оранжевият и керемиденочервеният цвят, втъкани в квадрати. Към вълненика правят надгърдник от бяло платно, а в по-долния му край от вътрешната страна зашиват бяла ивица със ситна дантела. Ризата е от бяло платно и изцяло се покрива от вълненика.

На главата си носят винено-червена кърпа, която забраждат така, че половината от челото и почти цялата коса са покрити. Обуват шарени вълнени чорапи, шаячни терлици, извезани със сърма и кожени кондури.

Мъжката родопска носия спада към чернодрешната. Потурите са бозави на цвят, шаечни и прибрани към тялото. Дъната им са средно дълбоки или плитки с черна гайтанена бродерия около джобовете и по шевовете. Носят бяла риза от домашно платно или тънко сукно без бродерия, с тясна правоъгълна яка, обшита от края със цветен гайтан или ширит. Над ризата се облича елек „джамадан”, който се закопчава отпред и вдясно по цялата си дължина. Джамаданът е обточен с черни гайтани около врата, раменете, задните шевове и по краищата на предницата. Гърбът и предницата са обшити с гайтани. Върху потурите и елека се навива широк керемидено червен вълнен пояс. Върху елека се облича връхна дреха – доланма. Тя е с тесни дълги ръкави и отпред не се закопчава. По краищата е обшита с гайтани, а на гърба с гайтанена бродерия. На краката си навиват навои от бяло платно, на което навиват черни козиняни върви в установени фигури.

Такива навои мъжете навиват през студените дни и в делнични дни. В празнични дни обуват подколенници, обшити с гайтан. Подколенниците се изработват от бял шаяк и се завиват отзад по цялата дължина с телени копчета. Когато увиват навоя, на краката си обуват цървули от сурова говежда кожа, а когато са с подколенници, носят кожени кондури. На главата си носят кожен калпак – гугла или плетена шапка с геврен на темето. Като връхна дреха употребяват червен вълнен шал с дълги ресни по долния край.

Българомохамеданската женска носия включва: бяла бродирана риза, бродирана атлазена дреха – салтица, шарена триъгълна кърпа и престилка на квадрати, опасани на кръста. Слага се и шарен колан с пафти. На главата се носи фесче от атлас с нанизани парици (треперушки) върху него се слага дълга бяла кърпа, наречена тестемел.

На някои места се носи и друга носия, която включва: риза, дълги гащи, шалвари, пояс, връхно елече, дълга престилка и покривало за лицето, което днес не се носи, а е заменено с кърпа за глава.

Мъжката българомохамеданска носия спада към чернодрешната. Костюмът включва: риза, потури, червен пояс, къса връхна дреха, навои или калчеци от бяло платно, върху крачолите на потурите се обуват шарени чорапи, цървули или обувки. Употребява се и шал намотан на врата и прехвърлен през рамо. На главата си поставят таке и навита кърпа (чалма) или червени фесове.

Същесвуващите в миналото различия са оказали влияние върху цвета и кройката на дрехите. Агите и чорбаджиите носят облеклото в син или зелен цвят, кроени широко. Кехаите са носели потури с черен цвят, богато обшити с гайтани. Малоимотните стопани и аргатите са носели дрехи с бозав цвят с бедна украса, дълги и широки доланми и плитки гугли.

Ето няколко снимки от такава сватба:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Освен горепосочените осем сватби ще разгледаме една циганска сватба. Особеното при този етнос е, че щом родителите се убедят, че синът им е годен и може да се справя с жена, тръгват да търсят снаха.

Открият ли подходящо момиче, започват да се пазарят.

Щом се споразумеят, веднага определят деня на сватбата и всички подробности, свързани с нея. След спазаряването се прави годеж, а след него сватба, която се организира и плаща от свекъра.

Булчинските рокли на циганската булка са няколко и в различни цветове: синя рокля – облича се рано сутринта в сватбения ден, това е цветът на зората; розова или бананов цвят – на обяд; лилава рокля – привечер, но вечерта, когато ще бъде с младоженеца, задължително облича бяла рокля. В събота или неделя отиват с музика при годеницата и й носят пълното обличане.

В деня на сватбата, булката се облича от жена, която е имала само един мъж, за да бъде и булката вярна на своя съпруг. Облечена и нагласена, тя отива в дома на свекъра. Там слагат пари в обувките й, за да е богата. Закичват нея и младоженеца с изкуствено бяло лале. Кумовете купуват халките на младоженците и даряват някакво златно украшение на булката. Сватбарите даряват невестата със значителна сума пари, която често надхвърля сумата, платена от свекъра при пазаренето за нея.

Вечерта булката облича бялата рокля и остава насаме с младоженеца. Ако булката не е девствена, момчето има право да се откаже от брака, а момичето носи тежко наказание в семейството си.

Случва се и да й се прости, но при такъв сложен проблем се събира мешарето (циганският съд) и решава какво да стане.

При циганите сватбата продължава три дни. На втория ден отиват на ресторант. На третия ден, роднините на младоженеца завеждат булката в бащината къща, да си измие косата. Докато гостуват, се приготвя ядене и пиене и се веселят до късно.

Според правило при циганите, младото семейство трябва да живее поне една година заедно с родителите на младоженеца, като се учи от опита на възрастните във всичко и най-вече, за да може булката да възприеме обноските на семейството, в което е дошла.

Ето и няколко снимки от една такава сватба:

 

 

 

 

 

 

 

Последната сватба също е от етническите малцинства, но този път е сватба на български турци. При мюсюлманите имамът не изпълнява ролята на свещеника, както при християнската венчавка, а по-скоро ролята на служебното лице при гражданския брак и само благославя младоженците. При исляма бракът е строго регламентиран договор, но има голяма доза свещена натовареност. Българските турци считат брака за свещен дори и в случаите, когато не присъства духовно лице или няма религиозна церемония.

Инициативата за женитба винаги е в ръцете на бащата на момчето. Когато избират някое момиче, родителите на момчето изпращат пратеник – “гюрюджю” (гледач), който отблизо да прецени и разбере дали родителите му ще бъдат склонни да я дадат на въпросния момък.

Бащата на момичето иска башлък, цена за дъщеря си, като при тази цена непременно се отбелязва и красотата на момичето. След това споразумение вече се извършва годежът, на който не присъстват младите. Родителите на момчето “белязват” годеницата (биринджи нишан) с подаряване на накити и облекло. От този момент нататък наричат младите нишанлъ (белязани).

Между два байрама сватба не се прави. Обикновено сватбите се правят есен (четвъртък или неделя) след прибиране на реколтата, а в Кърджалийско – на тютюна. Тогава започва успешна подготовка за сватба (ниглях).

В навечерието на сватбата у момичето се прави къна геджеси, а у момчето – даул чалдърмак (прощалните моминска и ергенска вечер). Преди сватбата, в една стая в дома на булката, се разпростра целия й чеиз, за да бъде видян и преценен от всички.

В деня на сватбата булката се къпе, след което жена къносва косата й, глезените й и китките на ръцете. Аналогично на къносването на булката е бръсненето на младоженеца.

Според обичая при пристигането на младоженеца в къщата на булката, той трябва да напълни лявата й обувка с пари. Ако парите се сторят достатъчни, пускали младоженеца в една добре приготвена стая, завеждали забулената невеста и пристигал ходжата, който в присъствието на двама свидетели извършвал бракосъчетанието, съгласно ислямския канон.

След това свекърът се разплаща с бащата на булката, музикантите засвирват хоро, свекървата пръска дребни стотинки и бонбони, ориз или жито и се тръгва за дома на младоженеца.

Там свекървата посреща младоженката с хляб, менче с вода и я захранвала с различни по вкус неща: сладки, горчиви, кисели, солени, лютиви, мед и масло.

След сватбата и гезето до родителите на булката, младоженецът я води на гости при седем души свои роднини в продължение на седем дни. По този начин той я запознава с роднините си. Това е „златното време” за младоженците или както също се нарича сега „меден месец”.
Всъщност при ритуалите на пълненето на обувката с пари, пръскането на стотинки и бонбони и посрещането на младоженката от свекървата с хляб, ние виждаме голямо сходството между православната и  мюсюлманската сватба.

А ето и няколко снимки от една такава сватба:

 

 

 

 

Пловдив, 2012