ОПАШКАТА - В условията на дефицит на потребителски стоки за широко потребление "опашката" беше част от всекидневието на тоталитарния комунизъм. Според изследвания на Бюджета времето от средата на шейсетте години на ХХ век, на опашки българите губеха повече време, отколкото за гледане на малки деца.

Стоеше се на опашка практически за всичко - мляко, захар, олио, оцет, хляб, салам, месо, банани, тоалетна хартия, кафе, лук, червен пипер, книги, карантия... Няма потребителска стока, която да не е преминала през фазата на дефицита. Някои бяха постоянно дефицитни.

Който пропуснеше да си купи хляб в петък, тръгваше в събота и неделя да обикаля, за да намери дежурната хлебарница, в която може и хляб да няма, но опашка имаше.

Потресни бяха опашките за нафтови отоплителни печки, за цветни телевизори и за бебешка бананова каша.

В края на шейсетте години излязоха на мода нафтовите отоплителни печки. В София те се продаваха само в ЦУМ (Централен универсален магазин). Отиваше гражданина и се записваше в специалната тетрадка. Записването ставаше само вечер след 19 часа на тротоара на гърба на ЦУМ, към двора на Министерския съвет.

Вечерта от 18 часа започваше "проверката". На стол се качваше избраният от опашката "ръководител на списъка". Той започваше да чете записаните поименно. Те се обаждаха като в казармата - тук, аз...  Присъстващият биваше отметнат - има го. Ако лицето отсъстваше и не се обадеше, зачертаваха го. Трябваше да се запише отново, с нов номер. Записването ставаше след проверката.

Съобщаваше се колко печки се очакват на следващия ден и кои номера са по ред.

Чакането на такава опашка продължаваше седмици. Човек можеше и да си "продаде" номера на някой по-нетърпелив.

По подобен начин се купуваха цветните телевизори десет години по-късно.

По обичайните опашки, където хората заставаха един зад друг в очакване на своя ред, а не със списъци и проверки, ставаха запознанства, срещи с отдавна познати, поддържаха се социални контакти. При "нервни" опашки избухваха кавги, можеше и бой да има. Системно беше  блъскането, пререждането, ругатните. Ако продаваната стока беше в ограничено количество, опашката определяше лимит, за да "има за всички". например - не повече от два килограма банани, домати, две рула тоалетна хартия и др.под.

Опашката се тематизираше от фолклора. Имаше вицове. Ето два от тях, които в различни варианти се разказваха в цяла Източна Европа:

В магазин заходит мужчина.
      - Скажите, у вас нет рыбы?
      - У нас мяса нет, а рыбы нет за углом, в рыбном магазине.

*    *    *

      Стоит в Елисеевский гастроном большая очередь. Старушка ругается:
      - Сволочи! Паразиты! В магазинах пусто, сплошные очереди!
Подходят двое в штатском.
      - Гражданка, кого это вы так ругаете?
      - Да это я, сынки, Романовых ругаю.
      Молодые люди ушли. Соседи по очереди обращаются к старушке.
      - Мать, а при чем же здесь Романовы?
      - Ну как же?! Триста лет страной правили, а запасов на семьдесят лет не оставили.