Беше видно, че Първанов е притеснен. По едно време гласът му падна. Независимо от това, представянето му беше прилично.
Съдържанието на словото му и последвалите отговори на въпроси съдържаха две основни послания:

- готов съм да работя с ГЕРБ;

- спрете процедурата по импийчмънта.

Другото, което каза, потвърди предположението, че е замислил след мандата да реализира свой ляв политически проект. Говореше като партиен лидер в опозиция. Тезите, които излагаше, бяха на човек, който не е президент по българската конституция, а оглавява или претендира за изпълнителната власт. Като свои „колеги“, на чийто опит се позова, той спомена Обама и Саркози. И двамата със съвсем различни пълномощия и власт от българския президент. В този смисъл те не са му колеги. По партийному захапа Цветанов, Дянков и особено Костов.

Не вярвам от неговото слово да са били вдъхновени всички от ръководството на БСП. Част от тях ще изхвърчат от политиката, когато Първанов яхне коня.

Дали процедурата по неговото отстраняване от президентския пост ще продължи, не мога да преценя.

Решението ще бъде взето от Бойко Борисов по политическа целесъобразност на основата на факти и становища, за които няма как да зная. Първанов обаче ги знае и затова беше притеснен. Вероятността в сюжета да са се намесили и значими външни сили е сигурна.

Първанов има решаващата дума в Бялата къща с шадравана и не е важно кой е измислил и предложил сценария с Дянков. Такъв тип интриги ставаха по татово време. Да скроиш сценка, за да натриеш носа някому или да го натикаш в калта.

Ако Първанов е преценявал, че трябва да реагира на репликите и жестовете на Дянков в шоуто на Иван и Андрей, да го беше направил в стила на шоуто: примерно да намери повод и публично да поиска извинение от Дянков, дето казва, че не бил млад, и второто – да се обясни за милиардите, защото Зорка му е вдигнала скандал – имал пари и ги криел от нея. Примерно.
За съжаление Първанов рядко проявява чувство за хумор.
Станалото станало, театралната част приключи – започна с шоу и завърши с пресконференция.

Сега следва политиката.

Предпочитам Първанов да остане президент, а не да го замести Марин, и случаят да заглъхне, като Борисов все пак покаже характер.

И нека най-после нашият премиер разбере, че без екип не може да се управлява. Не може, господин Борисов! Както не може да се създаде стойностен футболен отбор от случайни играчи, така и правителство не се съставя от който ти падне пред очите. И после, ако не искате ГЕРБ да се спихне заедно с рейтинга ви, заемете се сериозно с партийно строителство. Все едно че ще строите магистрала…

Най-после да се изработи и приеме от всички значими политически сили и управленски институции - стратегия за развитие на страната!!! Без такава обща програма, за която пиша и говоря от 1991 година, сме обречени. Ясни приоритети и цели, а не всяко правителство да работи ден за ден. Стига хаос. Нека у нас най-после властващият да бъде и управленец.

Каквото и да бъде решението за импийчмънта на Първанов, остават куп въпроси по доизграждането на висшите управленски институции (не само президентската):

1. Водят ли се протоколи от срещите на ръководителите на различните власти – президент, премиер, председател на Парламента, главен прокурор, министри…

2. На основата на какъв нормативен документ става това?

3. Какъв е режимът на тяхното съхранение, достъп, оперативно ползване и огласяване?

Не съгласно „обичайната практика“, както вчера простодушно обясняваше Първанов,  а по ЗАКОН.  По обичая се управлява в традиционното общество, което е труп от два века.