Стефан Северин

Колкото телевизии, толкова и готвачи. Че някъде и по двама! Готви се ударно по всяко време на денонощието, дори има и един специален 24-часов канал. Готви се с такова настървение, все едно българите нямат друга работа, освен да мяткат черпака и да ядат! Това е вакханалия на гастрономията, празник на стомаха!

И гледа полугладният българин, зяпат милион и половина старци с пенсии до 300 лева, преглъщат жадно и сънуват тигани, отрупани с лакомства. Цинично е в най-бедната страна, с половината гладуващо население, да се готви в неусвест по шантавите ни телевизии. Че и състезания реалити да има, че кръстихме дори готвачите мастер шефове...

И колкото повече се готви пред камерите, толкова по лоясват душите ни. Дори в консерви вече я няма духовната храна. Защото внушенията са: идеалът е парата! И пълният стомах! Останалото е като...две капки вода!

И така душата хваща лой!