Нямам съмнения, че има изненадани от днешната постъпка на премиера в оставка, който след като съобщи "мотивите" за дезертирането си, арогантно напусна пленарната зала на парламента. Той не за първи път показва ненавист и презрение към обществото и мнението на публиката. За него е правило да не зачита мнението на хората и непрекъснато да демонстрира, че е някакво създание, полубог, който не е длъжен да се съобразява с правилата, зконите, морала и нравствеността на останалите. "Останалите" сме всички ние, някаква биомаса, хранителна среда за тоя тип и себеподобните му, които го подкрепят и мотивират в безумните му и безобразни действия.
Борисов от самото си бабаитско нахлуване в политиката в качеството му на гавазин на Тато, пазач на Симеон, главен секретар на МВР, кмет на София и два пъти премиер не спря да налага себе си за сметка дори и на онези, които го подкрепят,, да прегазва веществените доказателства на управлението си на терена, където е безчинствал и да пробутва волята си под прикритието на свои съратници, десетки и стотици съзнателни блюдолизци или откровени негодници.
Днес, в деня, в който бе гласувана оставката му, той не измени на себе си и ни показа отново безспорната липса на нравственост. Стана и напусна събранието със самочувствието на индивид, който постъпва правилно. Защото това е Той, защото неговият морал и неговата етика са такива. Той не признава правилата, които другите спазвазват, понякога и с цената на собствения си комфорт. Така, както всеки един добросъвестен шофьор търпеливо изчаква светофарът да му светне от червено на зелено и да му даде правото да премине кръстовището. За Борисов няма светофари и регулировчици. Има само собствени цели и интереси, а средствата за постигането на тия цели и интереси ги определя Той. И никой друг не може да се намесва в тая хаотична нравствена система от егоистични "ценности".
Егото е неговата икона, неговият идол и кумир. Той няма началник и не се отчита пред никого. И когато обстоятелствата го притиснат в ъгъла, захвърля кукличките и парцалките и гръмотевично напуска играта. Но преди да напусне, старателно преджобва кукличките. Прибира намереното и напуска, като затръшва вратата и заплашва, че някой ден ще се върне. И тогава ще видите вие!
Експертите се подхлъзнаха по наклонената плоскост и лекомислено лепнаха етикета "популизъм" на това престъпно поведение. Всъщност, действията и бездействията на Борисов материализираха стотици образи, родени от фолклора, приказките, басните и пр. лъкардии, които съпътстват човечеството още от времето на първите дни на социализирането на Homo sapiens, разумният човек. Възможно ли е венецът на мирозданието да бъде и мутра? Аз нямам отговор на тия въпроси. Като очевидец и свидетел на всичко това съм ужасен, омърсен и отвратен. И толкова обхванат от безсилие, че започвам да се чувствам съучастник.
Любо КОЛЬОВСКИ
ШАХ И МАТ ЗА ПРЕМИЕРА
Днес се случи нещо, не просто странно, нещо, натоварено с много въпросителни. Плевналиев се показа като държавен глава. За първи път откакто е президент.
Не знам дали заслугата е негова или на неговата администрация, но Борисов получи още един, според мен силен шамар, макар и като звук приглушен.
Очакванията днес бяха – влизат, получават мандат и го връщат на минутата. Този сценарий ни бе разиграван от дни, откакто ББ каза, че подава оставка. Връща мандата с ехидното до цинизъм „да си правят кабинет“ и със самодоволното очакване: „ще ви видя сега...“, бандитски слага ръце в джобовете и застава начело на истеричната си банда, готов на всякакви протестърски атаки...
Но, неговият или по-точно, неговичкият президент, днес не връчи мандат, днес той започна консултации. И най-противно на Борисов заяви, че те ще приключат в края на другата седмица и едва тогава ще свиква съвета за национална сигурност и едва след това ще започне с връчването на мандати.
Просто е. Днес е 17.11.2016 година и излиза, че до края на годината процедурата по връчване на мандатите няма да е приключила.
А това означава, че Плевналиев няма никакво намерение да прави служебен кабинет, по схема, начертана от Борисов. Т.е. Борисов, следва да продължи да управлява като МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ В ОСТАВКА, да си приключи годината, да не прехвърля на никой друг надробеното.
И няма как в този случай, отново да пъхне ръката си в джоба и просто да напусне. Свърши се с куклите и парцалките за Борисов. Останаха заплахите – „който от министрите му влезе в служебното правителство, да забрави за ГЕРБ“.
Остана и лъжата и измамата – на ход е Той да ги приложи и по темите на референдума. Ще видим, защото и това е въпрос на бъдещия консултативен съвет. Може би смелостта на Плевналиев няма да е само за днешния ден.
Защото, ако не се намерят спирачки за този почти полудял човек, който все още е в ролята на министър председател, макар и в оставка, ама истински, законови спирачки, ще продължи опита му цялото общество да бъде заразено от гангрената, обхванала него и собственият му ГЕРБ.
Любо КОЛЬОВСКИ
Край на разговора
Любомир Кольовски
15 часа ·
Силно ме удивляват самочувствието и бабаитлъка на някои хора, които сами по себе си са никой, но обстоятелствата ги инсталират в актуалността. Поради невниманието или насочената воля на тв редакторите, които неблагоразумно ги привикват в сутрешните блокове или други публицистични формати. Какво значение има за теб, за мен, за всички останали мнението на Курумбашев, Сугарев или самия Хекимян, които говорят така, сякаш от тях например зависи съдбата на новоизбрания президент ген. Радев? Защо тия типове се изживяват като пророци, проектанти на съдбата и бъдещето?
Учените от БАН, вместо да протестират, да вземат да проектират един психодрегер, с който да се проверява състоянието на хекимяните и сугаревците да се проверяват преди появата си в ефира. Лошото е, че ако го направят, ще стане така, че сутрин екраните на телевизорите ни ще останат безлюдни. Или ще се населят с реклами за паметливите матраци, памперси, простамоли и умни нагреватели "Делимано", спасили от развод милиони семейства по цялото земно кълбо.
Twitter
Facebook
