България нито е малка, нито е слаба. Тя е имала едни интереси в края на ХІХ век, други преди - Балканските войни, трети - след Първата световна война, четвърти и пети - след Втората и Студената...

В различните исторически моменти, в зависимост от интереси и обстоятелства, сме били съюзници и дори врагове с различни държави. Русия, САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Гърция, Румъния... И те с нас! Така е със всички държави! Всяка има свои интереси в даден исторически период, търси партньори за тяхната защита, изправя се срещу противостоящи държави и съюзи.

Разбира се, случват се марионетни или недалновидни правителства и лидери. Няма застраховка. Велика страна също може да попадне в неподходящи ръце и да води нелепа политика. Примерите са безброй.

Независимо от изключенията, правилото е вярно - "няма вечни съюзници, има вечни интереси"! То не важи само за Англия, то се отнася и за България, и за всяка друга страна.

Да се пренася споменът за "съюз" или "вражда" от един исторически момент в следващ и да се валидизира със слово и действие независимо от интересите на държавата, е проява на емоционална незрелост и липса на държавническа мъдрост. "Вечна дружба" и "вечен враг" просто няма. (Освен на 3 март във Фейсбук.)

За да избягат от люшкането на махалото, мъдрите държави търсят диалога, сътрудничествого, преговорите, дипломацията.

Което не изключва, а напротив налага, категоричност и яснота в отношенията. 

Днес ние сме членове на НАТО и ЕС.

В тези организации са нашите съюзници! Заедно с тях ще посрещаме видимите световни тенденции: нова технологична революция, критично равнище на демографските дисбаланси, мощни миграционни процеси, религиозна вълна, криза на международни институции и правила, климатични рискове, борба за ресурси, отстояване на идентичности, граници, цялостности...

Такива са реалностите! 

Другото са спомени, по които могат да спорят историците.