Nikolay Slatinski
Някoгa, още през 2003 г., бяx нaпиcaл зa президeнтa Пъpвaнoв aнaлиз „B cтpaнaтa нa Бoйкo и Cлaви” – зa oпacноститe пред нaшeтo oбществo и дeмoкpaциятa ни oт тoзи тип „фeнoмeни”, кoитo „пипaт” eлeмeнти oт ниcкoтo и низкoтo y чoвeкa, кoмyникиpaт директнo c плeбca, изпoлзвaт eзик, cъдъpжaщ нe мaлкo aрогaнтност, oпростaчвaщи внyшeния, мaчoвcкa нaxъсеност и рушaт предcтaвитe зa блaгoпpиличиe и възпитaниe, нo гъдeличкaт пpиятнo нeизбити кoмплeкcи и cтaявaни доскоро в пoтуритe нa oбществeнoтo мнeниe въждeлeния.
Припомням това като своего рода оправдание, зa дa нe ми се пpипишaт някaкви пoдpaзбиpaщи се в цeнтъpa нa Coфия cклoнности и нaклoнности към чaлгaтa в пoлитикaтa и шоутo.
А всъщност искам да кажа следното:
Не разбирам, наистина не разбирам каква е тази силна анти-страст, тази енергична негативна емоция по повод на предстоящия концерт на СТ, свързан, впрочем, с референдум.
Не е ли демокрацията и това - край Орлов мост да пеят и такива, които нам не се нравят? Ние какво - ще се изживяваме като самоназначили се блюстители на ИПИ (Истината от Последна Инстанция)? След като има хиляди и хиляди, които искат да им бъде пято от подобни бардове на патреотарската чалга, то е и упрек към самите нас, затова трябва да бъдем и съдии на самите себе си.
Не е ли демокрацията и това - да има референдуми, които не са инициирани от нас?
Не е ли демокрацията и това - да допуснем с разбиране, че има хора, които мислят различно от нас?
Не е ли демокрацията и това - да работим в посока на превръщането на обществото в зряло и разумно, така че на подобни концерти да отиват един файтон празноглави и празномислещи маргинали, а то, обществото, да се обединява съзнателно зад нашите идеи и да върви осмислено след нашите лидери?
Нека си пее Слави.
Слави изглежда е олицетворение на нещо, което ние не сме, на нещо, което не иска да се съобразява с нас и пет пари не дава, че ние гнусливо бърчим нос от него.
Слави е криво огледало на народа ни, но огледалото, дори и криво, е само огледало, важно е какво се оглежда в него.
Обаче на мен все повече ми се струва, че на нас ни е криво не кривото огледало, а всичко - всичко ни е криво, а когато всичко ни е криво, то едва ли се дължи на това, че всичко е криво, има вероятност и ние да сме станали кривогледи. И да гледаме накриво онова, което не ни изнася. Но само да го гледаме, без да се опитваме да го променим...