НОМЕНКЛАТУРА – Терминът номенклатура се отнася до две социални категории. Първата беше "невинна". Тя се формираше като резултат от тоталния контрол на БКП върху кадровия потенциал на нацията. 

Кадрите, които бяха "на отчет" в който и да е комитет на БКП, ставаха номенклатура, сиреч влизаха в списъка на този комитет. Всяка ръководна и престижна длъжност – независимо от пълномощията (бригадир в мината или министър) и характера на труда (професор по философия или говорител по телевизията), се заемаше само след решение (в някои случай – одобрение и съгласие) на съответен партиен комитет.

Макар че всички знаеха това, документите, които уточняваха списъците с длъжностите, които са "на отчет", бяха "строго поверителни". Ръководната роля на комунистическата партия беше записана в конституцията и широко прогласена, но механизмите, по които се реализираше, бяха тайна.

На 11 юли 1978 година Политбюро утвържадава "строго поверителната" номенкратура на ЦК на БКП.

Това са стотици, а може би хиляди длъжности. Като  пример за трудността да се преброят ще цитирам номенклатурата на отдел "Селскостопански" на ЦК на БКП:

"а) Завеждащите отдел ОК на БКП; председателите на аграрно-промишлените комплекси, главните директори на промишлено-аграрните комплекси и научно-производствените комплекси и приравнените към тях.

б) От министерствата и от комитетите, наблюдавани от отдела:

секретарите на партийните комитети и на учрежденските партийни организации в министерствата и в комитетите и на партийните организации в държавните стопански обединения и приравнените към тях;

главните секретари на комитетите при министерствата;

директорите на дирекции в министерствата и комитетите;

заместник-генералните директори на държавните стопански и промишлено-аграрни обединения и директорите на дирекции в тях;

главните директори на стопанските комбинати;

заместник-ректорите на ВССИ "В. Коларов" - Пловдив и ВИЗВМ - Стара Загора;

директорите на научно-изследователските, проектанските и технологическите инстиитути;

отговорните редактори на списанията, издавани от министерствата.

в) От Българския-ловно-рибарски съюз:

заместник-председателите на съюза;

главният редактор на списание "Лов и риболов".

г) Председателите и секретарите на съответните научно-тихнически съюзи."

В цитираното решение първо са изброени кадрите, които са "на отчет" на Политбюро. Следват "отчитаните" от Секретариата на ЦК на БКП. Дотук е висшата номенклатура.

На второ място идва "отчетно-контролната номенклатура на ЦК на БКП", където са изброени длъжности, наблюдавани от отделите на ЦК...

Партийните решения за конкретни лица (включване, изключване, придвижване вътре в номенклатурата) се вземаха, независимо че понякога следваше публичен избор, тъй като длъжността беше изборна. За да бъде издигнат някой като кандидат за народен представител, той трябваше да бъде одобрен от Политбюро на ЦК на БКП, значи той беше номенклатура на Политбюро. Но за да бъде наистина народен представител, той трябваше да мине през процедурата на тогавашните псевдопарламентарни избори, при които в тъмната стаичка имаше само една бюлетина с едно име -  одобреното от Политбюро. (Ако избирателят пуснеше в урната нещо друго, а не предложената му в тъмната стаичка бюлетина, неговият глас беше невалиден.)

Партийното решение за нечие назначение, което обикновено беше окончателно, се формулираше по начин, съобразен с обществените и админстративни структури. Например в протокол № 20/22.01.1980 г. на Политбюро на ЦК на БКП пише: "Дава съгласие да се издигне кандидатурата на другаря Огнян Дойнов за председател на Индустриалната стопанска асоциация" . "Съгласието" на практика означаваше назначение, но процедурата изискваше такъв език[1].

След решението на партийния комитет за нечие назначение, съответното лице попадаше в  списъка (номенклатурата) на лицата, които този комитет наблюдава и преценява от партийно-политическа и делова гледна точка. Общо взето, в обществото се  знаеше коя работа чия номенклутура беше, т.е. решението на кой партиен комитет беше необходимо, за да се заеме тя от определен човек.

В този смисъл всички длъжности вън от изпълнителския физически труд  бяха номенклатурни. Тоталитарната държава беше като октопод. Тя определяше правото на човека да заема длъжност, да прави или не кариера, да получава или не признание за своя труд.  

Тази система беше частен случай на всеобщите разпределителни функции на партията-държава. Тя разпределяше кадри, вещи, капитали. В чужбина се отиваше след политическо разрешение, кандидат-студентските документи се приемаха само след политическо разрешение, завършилите висше образование заминаваха на работа "по разпределение", явяването на конкурс ставаше след политическо разрешение... 

Ясно е, че ако някой е заемал длъжност по благоволението на партийните комитети, т.е. бил е "номенклатурен кадър", или след политическо разрешение е участвал в кандидат-студентски изпит не означава принадлежност към потисническата прослойка на тоталитарния комунизъм, а е свидетелство, че е бил наблюдаван и контролиран от нея.

 *    *    *

Понятието номенклатура, с което се означава господстващата по времето на тоталитаризма прослойка, се отнася до онези, които поддържаха системата на номенклатурата и бяха сами номенклатура, т.е. членовете на различни партийни комитети, които вземаха кадровите решения. Това не означава, че те са били лоши като хора, глупави или задължително са имали укоримо поведение.

Но те свободно и без принуда бяха избрали да вършат тази работа. Те бяха щатни служители. На тях им се плащаше да се разпореждат с хората. За тях разпореждането с чуждата съдба беше професия. Те работеха в най-тясно сътрудничество с Държавна сигурност, тъй като при структурата и начина на функциониране на тоталитарната държава това беше службата, която по предназначение събираше и съхраняваше персонална информация.

Тази номенклатура  заедно с обслужващата я Държавна сигурност създаваше съсловието на управляващите при тоталитаризма. Междуличностните, междусемейни и междугрупови взаимоотношения на нейните представители изплитаха Национална мрежа[2], към която принадлежеше и трайно овластената  менаджерска прослойка, преминала през кадрови подбор, развитие и отбор от партийните комитети[3].

*    *    *

Ясно е, че съществуват професионалисти и роли, без които обществото и държавата са или невъзможни или биха били непълноценни. Това се отнася както за професора-кардиолог, така и за банковия менаджер, армейския генерал, общинския администратор, естрадния певец или добрия журналист. Те са физически носители на непрекъснатостта и континюитета на държавата и обществото в условията на драматични промени. Основната им отлика от останалите участници в Мрежата е, че след 10 ноември те продължиха да упражняват предишната си професия. Те сравнително бързо се справиха с особеностите на демокрацията и пазара, запазиха длъжността си, подчинените си структури и съхраниха елитния си статус. Без тях Националната мрежа би била неразличима от Мафията, което пък означава, че нямаме основания да даваме морални оценки на Мрежата.

В най-драматичните епизоди на политическата промяна, главните актьори на промяната - СДС и Улицата, не поставиха под съмнение легитимността на тяхната власт. Нямаше късане на пагони, арести на чиновници или тарашуване на банки и институции. Онова, което у нас нарекохме мирен преход, а Геншер в едно интервю означи като европейска революция, имаше тази особеност - публичните актьори на промяната - СДС и Улицата, в съгласие с водещите ги идеи и с подкрепата на демократични организации от чужбина, наложиха реда, при който избирателите чрез свободни избори определяха кой да ги представлява в Народното събрание, което пък трябваше  да извърши прехода в държавното устройство, икономиката, администрацията, социалното дело, сигурността и външната политика. Казвам трябваше и по този начин отбелязвам, че СДС и Улицата доброволно преотстъпиха на Народното събрание своята роля на актьори на промяната.