Никола Петков е български политик, един от лидерите на БЗНС. В политическия живот навлиза в началото на 30-те години. Син на Димитър Петков. Брат на Петко Д. Петков, застрелян от наемен убиец през 1924 г. Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. и в установяването на новата власт.

Ранни години

Завършва класическия отдел на I софийска мъжка гимназия (1910). Записва се да следва право и политически науки в Сорбоната, Париж. Завръща се в България по време на Балканската война - през 1912 г. е войник в гвардейския полк. След Първата световна война продължава следването си в Париж. Завършва го с отличие през 1922 г. Постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, занимава се с журналистика.

Обществена дейност

През 1929 г. се завръща в България - редактор е на вестник "Земя" (1931-1932), на вестник "Земеделско знаме" - орган на БЗНС "Александър Стамболийски" (1932-1933). Подготвя и издава книга за Александър Стамболийски, в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на БЗНС "Александър Стамболийски" (1932-1933). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. сътрудничи на демократическите партии, включително и на Работническата партия, която е легална проява на нелегалната БКП. Избран е за народен представител в XXIV народно събрание (1938-1939). За антифашистка дейност още през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград. След емигрирането на д-р Г.М. Димитров през 1941 поема ръководството на БЗНС "Александър Стамболийски". Изпратен е в лагера "Гонда вода" (1941). Никола Петков води преговори с другите демократични партии за образуването на Отечествения фронт и е представител на БЗНС в Националния съвет на ОФ. В края на 1943 г. е интерниран в Свищов. Там Никола Петков продължава да се занимава с политическа дейност, с организирането на Отечествения фронт, среща се с Коста Лулчев и др. политически дейци. В София се завръща през лятото на 1944 г.

Политическа дейност

От 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ. От януари 1945 г. е лидер на Обединената опозиция (антикомунистическа опозиция). От 26 октомври 1946 г. е народен представител в VI велико народно събрание. Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 5 юни 1947 г. е снет депутатският му имунитет и още в сградата на Народното събрание е арестуван. На 5 август същата година започва режисиран съдебен процес срещу него и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. На 23 септември 1947 г., въпреки протестите на западната общественост, смъртната присъда е изпълнена, гробът му е неизвестен. Реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.

Никола Петков - враг и на царя, и на комунистите

Петко участва и в Първата световна война, кавалер е на 5 ордена за храброст и по зла ирония на съдбата точно нему се пада да подпише капитулацията на България в Македония. При кабинета на Ал. Стамболийски е избран за главен секретар на Министерството на външните работи, а брат му Никола става секретар на легацията в Париж. Петко е убит на 15.VI.1924 г. от поручик Димитър Радев, служител на военното министерство. Зад убийството стои ВМРО, а мотивът е "заради предателство към България". Странна и непредсказуема се оказва и политическата кариера на Никола Петков - той е преследван заради убежденията си както от цар Борис III, така и от комунистите, макар да е основател на Отечествения фронт и министър без портфейл в първото негово правителство, сформирано още на 9 септември. Никола Петков приключва дипломатическата си кариера в Париж през 1931 г. и се връща в България. По-късно споделя пред приятели, че по пътя в "Ориент експрес" все по-често му се мяркала натрапчивата мисъл: "Убиха баща ми и брат ми, ще убият и мен." След преврата на 19.V.1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС "Ал. Стамболийски", по-известно като "Пладне". Земеделците са яростни противници на едноличния режим на Борис III и настояват за защита и възстановяване на потъпканата Търновска конституция. През 1938 г. Никола Петков прекарва в ХХIV народно събрание едва 9 месеца, депутатският му имунитет е отнет и е интерниран в Ивайловград. На следващата година започва Втората световна война, България пак се е ориентирала на страната на Германия и действията на британското разузнаване се активизират. То изпраща в София Д. Еймъри, който се среща с д-р Г. М. Димитров. По-късно Г. М. Димитров прави опит за преврат, намеренията му са осуетени и същият Еймъри му помага да избяга от България в Турция с кола на английското посолство. Както Гемето, така и Никола Петков е обвиняван, че е английски шпионин. Няма обаче данни той да е посветен в преврата, подготвян от сподвижника му. Броени дни преди Хитлеровата армия да навлезе в България през 1941 г., полицията интернира хората, за които се знае, че няма да останат равнодушни към окупацията. Никола Петков е интерниран в лагера "Гонда вода" край Асеновград. Сред 700-те лагерници той е най-известният земеделски политик, а сред комунистите се открояват интелектуалецът Тодор Павлов и тютюноработникът Антон Югов. Предполагал ли е Петков, че се среща със своя бъдещ палач? Пушенето в лагера е забранено. Министърът на вътрешните работи Петър Габровски най-неочаквано се загрижва за интернираните и на Великден им изпраща по 100 цигари. Те пък трябва да подпишат благодарствено писмо. Единственият, който отказва и "подарените" цигари, и подписа, е Никола Петков. През юни 1941 г. мнозинството задържани в "Гонда вода" са освободени. Никола Петков се прибира в София и пише протестно писмо до Борис III, в което между другото казва: "По всичко изглежда, че предстои повторение на случилото се през последната война и че синът вярно следва разрушителния път на своя баща." През периода до 1943 г. Никола Петков контактува с опозиционно настроени партийни лидери. На комунистите дори често дава лични пари, предоставя им и партийни средства от касата на БЗНС "Александър Стамболийски", за което е упрекван от д-р Г. М. Димитров. На 10 август 1943 г. е създаден Националният съвет на Отечествения фронт. Първият му състав е от комунистите Кирил Драмалиев и Петър Мънзелов, Никола Петков, звенаря Кимон Георгиев, социалдемократа Григор Чешмеджиев и бившия социалдемократ и бивш звенар, а вече независим Димо Казасов. През 1946 г. той забравя за общия им път и пише пространна статия в "Отечествен фронт" за незаконна търговия с имоти на Никола Петков. И тук историята се повтаря. За същото е обвиняван и баща му по времето на Стамболов - притежавал е къщи срещу Народното събрание, на "Дондуков" и на площад "Свети Никола". Осъден е да плати глоба 150 000 златни лева. Участието на Никола Петков в НС на ОФ е символично. През януари 1944 г. отново е интерниран - този път в Свищов. Националният съвет на Отечествения фронт се активизира едва в началото на септември 1944 г. На 8-и се събира в дома на Кимон Георгиев, за когото това е трети преврат след 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г., за да уточнява състава на новото правителство. Основното противоречие е кой да е министър на вътрешните работи. Никола Петков и Кимон Георгиев настояват за Дамян Велчев. Комунистите обаче налагат Антон Югов. По същото време земеделците увеличават своята членска маса и се обявяват срещу терора. Не всичко върви по плановете на Москва, която решава да елиминира БЗНС от политическата сцена. Планът на Сталин е да отстрани Г. М. Димитров и да наложи Никола Петков, който му се струва по-умерен. През октомври 1944 г. Никола Петков е в Москва за среща с Георги Димитров и не се съгласява с неговите виждания за управлението на България. В същото време представителят на Държавния департамент на САЩ Мейнърд Барнс идва в София, за да изрази подкрепата на американското правителство за демократичните сили в България. На 14 август 1945 г. Никола Петков е отстранен от правителството на ОФ. В знак на солидарност напускат и всички членове земеделци. Той вече е враг номер 1. През януари 1946 г. в София пристига зам.-министърът на вътрешните работи на Съветския съюз Вишински и кани късно вечерта на среща Никола Петков, който отказва с мотива, че нощем се правят заговори, а денем - политика. Разговорът се води на другия ден. Вишински с нетърпящ възражение глас предлага на Никола Петков: "Вие нямате право на каквито и да било условия. Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно." Лидерът на земеделците казва: Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация." Малко по-късно се разбира, че Държавният департамент на САЩ е на мнение земеделците на Никола Петков да не влизат в правителството.

Реплики на Никола Петков в VI велико народно събрание

При оставката на правителството през 1946 г. от името на опозицията: "Заявяваме, че гласуваме за България, но не за правителството. "

Към Георги Димитров, който го упреква, че е страхлив: "Аз съм си турил отдавна главата в торбата. Ако бях страхлив, нямаше да съм на 9 септември с вас."

Пак към него на същото заседание: "Вие, който бяхте герой от Лайпциг, сега сте един страхлив човек. И 20 крачки не можете да направите без агенти."

И съвет към него: "Отмъщението не е управление. Това ще разберете най-добре."

Диалог с Тодор Живков: Т.Ж.: "Но господин Петков, българският народ със своя здрав разум ви е определил съдбата. Тя не може да бъде друга, освен съдбата на Ал. Цанков и Дража Михайлович." Н. П.: "Аз си знам съдбата. Тя не може да бъде друга освен тая на моя баща."

В друго заседание, на което Тодор Живков докладва изборните резултати от 27 октомври 1946 г.:

Т. Ж.: "Тук са финансовите източници, чуждото злато, което прави българи платени агенти на чужди сили. Тук се чувстваше най-тежко атмосферата на външния натиск." Н. П.: "Тук е огромната ти глупост." ---

Никола Петков минава в опозиция. На изборите за Велико народно събрание на 27. Х. 1946 г. за обединената опозиция БЗНС "Никола Петков" и БРСДП  (обединена) гласуват 1 191 455 души, или 28 на сто от избирателите. В Народното събрание те печелят 101 места. Там Никола Петков се оказва непримирим борец за защита на Търновската конституция и демокрацията. Начинът да бъде спрян е един - убийство. На 5 юни му е отнет депутатският имунитет по искане на прокурора Н. Стайков. Обвинен е, че заедно с генерал Иван Попов, бивш началник на Военната академия, полковниците Марко Иванов и Борис Гергов и майор Рачо Станимиров е организирал държавен преврат. Следствието започва на 7 юни, на 23 юли е връчен прокурорският надзор, а делото започва на 5 август. На 16 август е прочетена присъдата: "Смърт чрез обесване и да плати 500 000 лева глоба на държавното съкровище." Никола Петков пише 5 писма до министър-председателя Георги Димитров и 4 до председателя на НР България Васил Коларов и пълномощния министър на СССР у нас Ст. Кирсанов, моли и за замяна на присъдата с доживотен затвор. Всичко това е оставено без последствия. Присъдата е изпълнена на 23 септември в 0.15 след полунощ.

Митка Янакиева 2007-2008 г.