Николай Райнов е изключително разностранен творец. Той е поет, белетрист, драматург, есеист, литературен критик, историк, философ, преводач, публицист, илюстратор, художник, работещ с разнообразни живописни и графични техники – акварел, гваш, темпера, туш, лак върху станиол, дърворезба, линорезба.
Роден е на 1 януари 1889 г. в с. Кесарево, Великотърновска област. Завършил е Духовната семинария в София през 1908 г. Следвал е философия в Софийския университет. Взел е участие в Първата световна война като военен кореспондент. През 1919 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Същата година е отлъчен от Българската православна църква заради романа му „Между пустинята и живота”. В периода от 1922 до 1927 г. работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Тогава е командирован за две години в Париж, където се запознава с културните паметници във френската столица. От 1927 до 1950 г. е професор по история на изкуството в Художествената академия в София. През 1945 г. става академик.
Николай Райнов е баща на скулптора Боян Райнов и на писателя Богомил Райнов.
Умира на 2 май 1954 г.
/Източник: www.bulgarian-art.com/
Николай Райнов за себе си:
"Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил."
Алманах „Жътва”, 1922г.
Пошенска картичка, рисувана от Н. Райнов - от pisalka.net
Приказките на Н. Райнов
И у нас в България, и по света са познати приказките на Шарл Перо, на Андерсен, на братя Грим, но само наше /за съжаление на другите/ достояние са приказките на Н. Райнов. Сегашните баби и дядовци четяха приказки от Индия, Африка и Азия и от къде ли не другаде от "Оранжевата книга" - в този цвят беше корицата на едно от първите издания на приказките от цял свят на Н. Райнов. Книгата е най-ценна обаче с българските и славянски приказки като Кушкундалево, Вампирова булка, Трите самовилски коня и др. Някои от тези приказки може да чуете, например на адрес: www.prikazki.com/?k=8&sk=122