Роден е на 29 ноември 1935 г. в София.

През ноември 1944 г. баща му е убит без съд.

Завършил с пълно отличие Шеста мъжка гимназия, но не получил златен медал... като "син на фашист".

Първоначално следвал архитектура, но се прехвърлил право. През Унгарските събития през 1956 г. е бил изключен от Софийския университет. Завършил с перманентна сесия през 1960 година.

Бил е съдия в Софийския градски съд и в Пазарджик. Редактор в БНР, юрист на Външнотърговската банка, инспектор в Министерството на правосъдието, адвокат.

През 1984 г. е арестуван за притежаване на "забранена" литература - разпечатки на теософски трудове. Любимият му автор е Елена Блаватска.

След Десети ноември 1989 г. Николай Павлов е избран за депутат във Великото народно събрание.

Бил е зам.-председател на първата комисия по досиетата (комисията "Тамбуев").

Първи зам.-министър на правосъдието в правителството на Димитър Попов.

Съдия в Конституционния съд от 1991 до 1996 година.

Бил е председател на Комисията за защита на конкуренцията от 1997 до 2003 г.  

Починал на 20 януари 2011 г.

http://www.mediapool.bg/pochina-bivshiyat-konstitutsionen-sadiya-nikolai-pavlov-news175066.html

http://www.legalworld.bg/22321.napusna-ni-bashtata-na-konstitucionniia-syd-nikolaj-pavlov.html