Никога не ме е привличала ролята на "политически затворник" или на "Странджата", на "хъша", нито пък на "Граф Монте Кристо", докато ролята на "Караджата", на "Гаврош", на "Жана" или "Джордано", "Ботев" - да, може! В случая обаче съм съгласен с позицията на д-р Любомир Канов, иначе неразбираем за мен човек, главите ни са пълни с боклуци, които се опитваме, без да се замисляме, да прехвърлим на внуците си. Истина е - Ломоносов е нищо повече от българския Петър Берон; не се вторачвайте в сталинската премия на Фредерик и прочие, той е председател на Световния съвет на мира по времето на Студената война (международното оръдие на тоталитарния социализъм) - нека има почитта, свързана с "тежката вода" и т.н. "Семейство Кюри" да бъде спирката на метрото... Ако можем да измъкнем умовете си от този политически капан, защото Менделеев е МЕНДЕЛЕЕВ, а Павлов е направил съществен експеримент за изучаване на психичното и дотук, но то не е малко. Науката и просветата крачат с мравешки стъпки. И Ломоносов, и Кюри, и Павлов са велики хора...

Да ги ценим! Но моля ви, с мяра...

Нямаме мяра! Кой предложи именуването на булеварда, продължение на булеварда на името на Сахаров, да се нарече "Марко Семов"? Марко Семов, убеден съм, щеше да се срамува от "булевардното му свързване"...

Срамен е паметникът, издигнат на Лучников, както съм убеден, че и той щеше да изпита неудобство, ако можеше да го зърне, макар да му е обещан приживе.

Искам да кажа - да не се увличаме. Заради фон Браун, да не забравяме Циолковски, заради братя Райт - да не пренебрегваме постиженията на германци, руснаци, французи... дори българи.

По този повод искам да ви кажа, че в СЗБ още в началото на ХІХ век са се "произвеждали" дървени велосипеди без вериги (не мога да си ги представя!), които са използвани от чудаци. Това го зная от разкази на старци...

Е, тъй, няма да променим Света, но ще викнем:

"Свобода или свинец!"...

Весели празници.