Ние се взираме във фалшивите, фалшифицираните новини.

Nikolay Slatinski

Ние се взираме във фалшивите, фалшифицираните новини. Но фалшифицираните, фалшивите новини са невярно, тенденциозно и умишлено лъжливо отразяване на действителната реалност (макар че реалността винаги би трябвало да е действителна).

По време на късния соц имаше друго явление - вярно, по-скоро с имитация на обективност, отразяване на фалшивата, фалшифицираната, измислената реалност. И то, дори да бе понякога добронамерено, се възприемаше от голяма част от обществото като пропаганда и агитация.

С идването на демокрацията имаше тайни надежди, че журналистиката ще бъде реабилитирана и ще започне да отразява вярно действителната реалност. За съжаление, шепа езикови грубияни, меркантилни мошеници и арогантни циници превърнаха пресата в оръжие за масово психическо поразяване и опростачване на народа. На партиите подобна преса много им се хареса. С малки изключения те искаха точно такава преса, за да направят народа точно такъв, какъвто им трябва - изпростяващ, лесно манипулируем, леко поддаващ се на слухове и клевети, елементарен за управляване. Ние сме прости хора, демек, и ще се разберем.

Логично е, че стигнахме дотук:

Нито вярно отразяване на вярната реалност;

Нито вярно отразяване на фалшифицираната реалност;

Нито фалшифицирано отразяване на вярната реалност -

Това, което ние имаме днес е  Фалшифицирано отразяване на фалшифицирана реалност. Fake News about Fake reality.

Подобна ситуация, впрочем, Насим Талеб, да, онзи с Черния лебед, нарича Платоновска гънка, когато „нашият образ за реалността престава да важи, но ние не го знаем”.

Само че да намесваме Платон точно тук означава да го накараме да се върти в гроба си.

И без това, както веднъж ми каза един колега, преподаващ философия в някакъв наш второсортен, но амбициозен университет, когато пуснал на четвъртокурсниците входящ тест, за да види какво знаят по философия, той се бил шокирал - за тях, Платон бил нещо като левият бек на Манчестър Юнайтед, а неговият не по-малко велик ученик Аристотел - нещо като десният бек на Манчестър Сити. Толкова им говорили на четвъртокурсниците по философия тези имена.