Иван Карадочев

Покрай някои занимания ми хрумват такива неща. Не може да обявиш смъртта на своя бог и да не преживееш последствията от дързостта си.

Не може да си въобразиш,че разумът ти е равностоен на неговия и да не видиш крахът на несъвършените ти конструкти.

Не може лекомислено да отхвърлиш есхатологичния концепт за времето и да не се сблъскаш със стената на биологичната си смърт като граница на твоята крайност.

Не може да пренебрегваш следите от божественото вдъхновение в културата си и да не ти напомни силата му по-примитивна култура.

Ако не открием знаците за присъствието на бога в света си,ние сме мъртвите.