Rada Aleksandrova

Нещо за себе си, литературно.

Винаги съм уважавала и ценяла органиката и не съм се отклонявала от нея / с малки изключения направих опит в една от книгите си и се отказах./Ценя точното слово, енергията му, следвам ритъма на сезоните / човешки и природни/,слагам ги или ги полагам в стихове, все повече се стремя - с по-малко думи - повече, съкращавам, защото съм се увлякла.Не се изкуших да се "изобразявам" - колкото оригиналност ми е дадена - толкова.

Така, разбира се се разминах /съзнателно/ с модата и ми е ясно защо сегашните актуални поети и критиците им не ме приемат.Ние не се срещаме същностно - те се "изобразяват" такива каквито са се възмечтали, а аз просто се разкривам.Да, простотата, от която сега се бяга.Основните теми, които всъщност са градеж на живота - познати от векове на всички изкуства и творци.Да, традиционалистка съм, защото вярвам / и знам/, че изкуството извира от индивида, от неговата природа, сир.- от природата.Изкуството избира и казва най-важното, най-същественото и когато не успява, опитва се да го загатне.Но не се криви, не се плези, не рита люлката си, ако е порастло, застила я с бяла пелена и чака следващия младенец.Поезията, изкуството е най-демократичното нещо в света - всеки може да протегне ръка към него и поне да го докосне.

Вярвам, че творчеството е поток от стотици и хиляди автори с неповторима индивидуалност и че никой не може да замени другия и в този план - да бъде по-висок, по-силен или по-първи от него.Поезията, изкуството е следствие от изкуство.И този поток няма да пресекне, въпреки вековните и всекидневни сегашни опити на някои да го обсебят.