21 юли 2024г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Неформалите

Илия Минев
Илия Минев
Снимка: Пресфото БТА, снимка: Емил Иванов

Илия Стоянов Минев е роден на 5.ХII.1917 година в град Септември, Пловдивска област. Произхожда от богато земевладелско семейство. Завършил е висше образование във Франция. При завръщането си в страната се включва в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на СБНЛ, като завежда отдел "Външнополитически", но остава водач на легиона в Пазарджик. Сътрудничел е на политическата полиция и на Гестапо. Организира и участва в преследвания и погроми над евреи. След Девети септември 1944 г. продължава своята пронацистка дейност. През 1946 г. е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор. По-късно присъдата му е заменена на 20 год. Амнистиран и освободен на 31. ХІІ. 1962 г. В затвора, поставен в директен сблъсък с един диктаторски режим, стига до идеята за защита на правата на човека. От неговата дейност преди и след 10 ноември е трудно да се прецени дали приема тази защита като политически маньовър, или е направил преоценка на пронацистките си разбирания и поведение. Той инициира създаването на Независимото дружество за защита правата на човека (16 януари 1988).

 

Тодор Живков беше започнал да се навежда, "за да мине бурята", и правеше някакви реформи. Но в българското общество вътрешните, спонтанно проявяващи се сили за решителна промяна бяха неформалите: Демократична лига за защита правата на човека (есента на 1987), Независимото дружество за защита правата на човека, Русенският комитет (началото на 1988),  Дружеството за религиозни свободи, Движение гражданска инициатива, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството (есента 1988), Екогласност, Подкрепа, Комитет 273 (началото на 1989)...

 

 

 

 

Голямото рухване у нас беше предшествано от поредица събития. Зациклянето на икономиката. Непрекъснатият растеж на външния дълг. Започналият безумен "Възродителен процес" през зимата на 1984 година, който беше съпроводен с насилия, жертви, разселвания на отделни личности и цели семейства, вкарване в лагери и затвори на няколкостотин души. Възникването на неформалите през 1987-1989 г., които напълно пренебрегваха ръководната роля на БКП. Гладната стачка на Петър Манолов от януари 1989 г., която доби международна известност. Той протестираше против изземването от Държавна сигурност на архива на Независимото дружество, както и неговия личен. Последваха щафетни гладни стачки през пролетта на 1989 г., обхванали цялата страна, в защита на правата на мюсюлманите. В щафетата участваха християни и мюсюлмани, предимно членове на Независимото дружество.

Създател на дружеството беше Илия Минев.

Започнаха митинги и демонстрации на мюсюлманите от Югоизточна и Североизточна България през май 1989 г. Милицията се намеси с оръжие. Имаше човешки жертви. През цялото това време течаха непрекъснатите подписки сред софийската интелигенция, организирани предимно от Клуба -  за демократични промени и в защита правата и свободите на мюсюлманите. Сред членовете на Клуба имаше обиски, уволнения, разпити и арести.  За няколко месеца без съд бяха вкарани в затвора шестима активисти на неформалите - Константин Тренчев, Христофор Събев, Николай Колев-Босия, Антон Запрянов, Тодор Гагалов, Хасан Бялков.

Десетки души - активисти на правозащитните организации, бяха екстрадирани от България. Сериозни сътресения в цялата страна предизвика масовото изселване на мюсюлмани в Турция през лятото на 1989 г. България попадна в безпрецедентна международна изолация.

На финала последваха поредицата  акции по време на Екофорума (средата на октомври - началото на ноември 1989 година).

Едно интервю на Илия Минев, в което заявява, че не иска да участва на Кръглата маса и казва защо: