НЕТРУДОВИ ДОХОДИ - През 80-те години на ХХ век, дори на конгреси на КПСС, се поставяше въпросът за нетрудовите доходи във връзка със сенчестата икономика, "лявата"[1], както се срещаше в руската литература, икономика. Годишният оборот на тази икономика беше за десетки милиарди рубли в Съветския съюз[2], което при най-ниска оценка означаваше десетина милиарда долара. У нас, поради по-малкия мащаб, цифрите са други, но пропорционалният дял на сенчестата икономика по отношение на осветената, беше изключителен.

Със "сенчеста", т.е. неконтролирана от тоталитарната власт икономическа дейност, се занимаваха практически всички:

- Производството на стоки (плодове, зеленчуци, произведения на занаятите) вън от държавните и кооперативни фирми заемаше значим дял от търговията на дребно.

- Предлагането на услуги (на частно) вън от държавните и кооперативни фирми беше обичайно.

- Неопосредстваната с пари размяна на стоки и услуги беше повсеместна.

- Търговията с дефицитни стоки вън от търговската мрежа беше масова и системна.

- Корупцията беше прояла стопанския, държавния и партиен апарат. Срещу пари, подарък, услуга, познанство можеше да се получи всичко.

- Спекулата с дефицитни стоки (от бебешки каши до леки коли) беше обичайно явление.

- Контрабандата (внос-износ) съпътстваше всяко излизане и влизане в страната.

- Преследваната от закона търговия с валута се извършваше от хиляди.

Оборотът на потребителски стоки и услуги, в сенчестата икономика, беше по-значим от техния оборот  в "светлата" икономика.

Освен "явната" сенчеста икономика, в която беше ангажирано практически цялото население, съществуваше сенчеста, тайна, тъмна икономика, която беше разрешена и поощрявана  от държавата или извършвана от самата нея.

- Най-безобидната форма беше така нареченото самозадоволяване. Индивиди, семейства, трудови колективи, военни и милиционерски поделения произвеждаха (и бяха поощрявани от държавата да го правят), всичко, което би подпомогнало изхранването им. От чушки и домати - до прасета и телета. Самозадоволяването имаше само едно общо със социалистическата планова икономика - то подпомагаше физическото оцеляване на населението. Иначе то беше икономическа дейност от епохите преди капитализма. 

- Самата държава, нейното правителство, се занимаваше  с тъмни сделки. Първата от тях беше, "тайния" от Съветския съюз[3] реекспорт на съветски суровини - нефт, дървен материал, хартия... Купуваше се с рубли, на цени на СИВ, препродаваше се за долари на световни, борсови цени. Препродаваше се всичко, от което можеше да се спечели. Така да се каже, Живков с кремълско съгласие "източваше" Съветския съюз, който ни го "връщаше" при определянето на цените на българска продукция, тъй като беше неин основен (често единствен) купувач. И двете  страни губеха от  икономически нерационалните си отношения. 

- Съществуваше държавна фирма за валутна търговия - "Кореком", която беше структурообразуващ агент във веригата на контрабандата и спекулата.

- Държавата се занимаваше с производство и търговия на наркотични вещества. Сагата с каптагона продължи години след 10 ноември 1989.

- Държавата продаваше оръжие на ембаргови режими и терористични движения. Подготвяше и подслоняваше техни кадри. Обвинението за "българска връзка" в покушението срещу папа Йоан Павел ІІ, макар и клеветническо, не падна от небето.

В дейностите на "явната" и "скритата" сенчеста икономика бяха ангажирани практически всички български граждани. Съществуваха обаче водещи общности (семейства, "семейства", приятелски кръгове) в сенчестата икономика, тясно свързани с номенклатурата, които се състояха от аферисти, менаджери, международни търговци, юристи и други. Тези водещи общности (или техни представители) бяха малко или много интегрирани към международни икономически структури, включително и мафиотски. Връзките им с криминалните български среди бяха "топли" и "дружески".

Политическите промени, започнали с перестройката от средата на 80-те години, могат да бъдат разказани и като процес на легализиране и урегулиране на съществуващата при тоталитарния комунизъм сенчеста икономика[4]. Процес на нейното превръщане в господстваща и "открита". Вместо да се трансформира командната икономика в пазарна, да се прави капитализъм, България да става нормална държава за всички българи, у нас се даде свобода за действие, т.е. забогатяване, на търговците на каптагон, на препродавачите на съветски суровини, на спекулантите с валута, на контрабандистите, на посредниците в корупционните сделки и тъй нататък...

В предизборните листовки на БСП от пролетта на 1990, част, от които са поместени в книгата "Голямата промяна", бликва предусещането (ще спестя думата "намерение") на ръководните среди на БСП, че техните правителства и министри ще работят за легализиране на сивата икономика на комунизма, бликва под формата на призиви-предупреждения, че точно СДС се кани да направи това. Да приписваш на своя противник греховните си помисли е хватка доволно стара.  Само ще припомня, че до 1997 година, седем години след онези избори, властта официално и фактически беше в БСП. Точно през тези години се сбъднаха "лошотиите", предречени от пропагандата на БСП през 1990 година.