Независимо дружество за защита правата на човека /НДЗПЧ/

8 февруари 2012г.

Има две версии за това къде е основано НДЗПЧ. Според едната версия - то е създадено в София в дома на Божидар и Минка Статеви. Освен домакините участват - Цеко Цеков, Едуард  Генов, Стефан Савовски. Илия Минев не присъства, но е избран за председател. Според Илия Минев учредяването е станало в неговия дом на гара Септември в присъствието на 30-40 души.

Неоспорима е датата - 16 януари 1988. Тя е избрана нарочно. На този ден 1969 година се самозапалва Ян Палах. На учредяването Илия Минев физически не присъства. Двама души със сигурност са били - Едуард Генов и Цеко Цеков.  Със сигурност учредяването е станало със съгласие на Минка Статева, другите са знаели.

Неоспоримо е също, че централната фигура при неговото възникване е Илия Минев. Това е човек, който е извървял тежък идеен и житейски път  - започва като легионер с прохитлеристки настроения преди 9 септември 1944; следват 35 години политическо затворничество, а сетне принудително въдворяване; в затвора (според неговите думи, които звучат достоверно) стига до разбирането за правата на човека; през осемдесетте години замисля и обсъжда с приятели създаването на Дружеството.

Дружеството има предистория - изпращането на открито писмо-апел до Конференцията във Виена за преглед на договореностите от Хелзинки, което е подписанона  19 декември 1986 година от Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, а в следващите дни и от - Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви и Едуард Генов. В този документ се казва: "Конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарните човешки права за всички европейски народи, като: право на свободно движение и емиграция, право на обективна информация и право на свободна трудова дейност. Докато не дойде ден, когато всеки гражданин в Европа ще може свободно и без страх от преследване да изразява своите мисли, мнения и убеждения в писмена или устна форма, Хелзингския процес няма да оправдае оказаното му доверие".

Апелът стига до Виенската конференция чрез посолството на САЩ. С изключение на Минка Статева останалите незабавно са арестувани и затворени в Главно следствено управление, където ги разпитват месеци поред. Следователите не знаят за Апела и не са го чели, но им е наредено да узнаят всичко от задържаните и си вършат работата.

След  това Илия Минев е поставен под домашен арест в дома си на гара Септември; Григор Симов е изселен в Кайнарджа, Силистренско; Цеко Цеков е без право да напуска родното си село, останалите са под няблюдение. Но идеята за Дружеството вече съществува.

След учредяването на НДЗПЧ всички са арестувани. После са пуснати, но им се създават всякакви пречки да се срещат и влизат във връзка помежду си. Все пак успяват да приемат своя програма. Преследванията, на които са подложени през пролетта и лятото на 1989, са постоянна тема на "Свободна Европа". (Властта реагира и "по същество" - март 1988 е създаден Комитет по правата на човека начело с Константин Теллалов.)

През юли 1989 година е взето решение и за председател на Дружеството е избран Румен Воденичаров. На същото заседание Костадин Георгиев е избран за секретар, Димитър Томов за заместник председател и за координатори Григор Симов и отец Димитър Амбарев. Основанията за решението са били - да се избере за председател човек без съдебно минало, с кариера и семейство, представителен за западната общественост. Илия Минев не признаваше смяната, около него имаше група хора, които упорито твърдяха, че Воденичаров е свързан с ДС.

Дружеството развиваше дейност сред мюсюлманите и многократно се изказва в тяхна защита. На 10 ноември 1989 година по твърдения на Воденичаров (в речта му на митинга на 18 ноември) 30 активисти на Дружеството са принудени да емигрират на Запад, 100 са експулсирани или избягали в Турция.

Легалните им сбирки след 10 ноември 1989 се провеждаха всяка събота от 11 часа в Южния парк в София, където бяха започнали да се събират още по времето на Екофорума.