Яхнал водопада на мига

разбиващ бъдещи и минали "сега",

пропадам във бушуващата бездна,

кипнала в мехури,

разпиляна в пръски,

давя се,

но надмогнал слабост,

болка,

бедрата стягам и викам "дий!".

Държа юздите,

реката иде,

подмята ме на своята гърбина,

не падам и не слизам.

Една

е възможността да бъда –

да яхам,

аз,

ездач несръчен,

препускащия миг.

стихосбирката - тук