Виолета Василева

Тома Измирлиев

Нарамиха тежките раници, простиха се с родния кът,
и ето ги - двамата странници преминаха черната граница
и тръгнаха кротко на път.
С трогателен плач и ридания, със свито от болки сърце,
след толкова път и страдания пристигнаха те във Британия
със кошнички в двете ръце.
„О, мощна и славна Британия - със патос те викнаха там, -
ний търсим при вас състрадание - живеем с едно упование,
че вий ще помогнете нам!”
Но в Лондон ги срещнаха кисело, не чуха горещия зов:
„От гости сме вече бактисали и нас са ни здраво натиснали,
търсете във Франция лов!”
Объркали здраво програмата при този безславен дебют,
прибраха багажа си двамата, проклеха жестоко измамата,
и ей ги - отново „ан рут”…
Пристигнаха тъжни във Франция и викнаха кротко, без гнев:
„Париж е последна инстанция, без вашата мощна гаранция
пропада и нашия лев!…”
„Простете - им казаха с грация портьорите сладичко там, -
обичаме вашата нация, но ние сме също в стагнация,
та, молим, платете си нам!
Щом търсите болнична станция за вашия хилав сантим
в банкерските къщи на Франция, пазете разумна дистанция
от всякакви флиртове с Рим!”
И ето ги, двамата странници, след дълъг мъчителен път,
преминали няколко граници, се връщат със празните раници
унили във родния кът.
А тука щастливи избраници посрещат ги с припев любим:
„Щом хората искат си заема - ще трупаме ний нови данъци,
но честничко пак ще платим!”

——————————
в. „Весело утро”, 19.12.1929 г.
Буров и Моллов няколкократно пътуват из Европа във връзка с българските репарации. бел. ред.