От държавни структури се изнасят флашки със записи с разговори на премиера. Опозицията иска оставката на министъра на вътрешните работи. Яне Янев обикаля Брюксел, за да говори, че в България имало полицейска диктатура. Пред вестник „Галерия“ избухва бомба, когато в страната пристигат европейски комисари…

Води се война. Атаката е към правителството от опозицията и криминални структури. Неочаквано те се оказаха съюзници. Защо ли?..

Първо: за сересетата. Не мога да разбера логиката на Синята коалиция. Според нея – РАЗГЛАСЯВАНЕТО на СРС-ето с лекарите от Горна Оряховица е укоримо, а при разгласените СРС-та на Танов е укоримо СЪДЪРЖАНИЕТО на разговорите. Защо е тази разлика в подхода? И двете неща по своему са важни. Изглежда са прави онези, които подозират партиен интерес.

Вероятно използването на СРС-та е прекалено. Казвам „вероятно“, защото тенденцията в целия цивилизован свят е точно такава. Не само във Великобритания видеонаблюдението е тотално. Всички обекти, където се събират хора, в развитите страни са под постоянно наблюдение. Влизате в магазин и ви посреща надписът: „Обектът е под видеонаблюдение“. На паркингите често се вижда надписът: „Денонощно видеонаблюдение“.

Чрез интернет можете да наблюдавате онлайн гари, летища, магистрали, мостове, пристанища, площади, кръстовища, плажове, ресторанти, радиостудия… Разпознаваеми са лицата на присъстващи, на минувачи, номера на коли и пр.

Интернет трафикът се контролира с различен успех навсякъде по света. Оставете приказките за анонимния интернет на бабите си.

Мобилните оператори „слушат“. Има софтуер за засичане на ключови думи, идентификация на говорещите и запис на разговора. Шантаво е да се мисли, че създаването на софтуера не си е избило парите. Мобилтел културно предупреждава – „услугата СМС не е анонимна“.

Проблемът в днешно време все повече се измества от „правото на анонимност“, към  „защита на личните данни“. Дали е защитена идентичността, а не дали е установима! Не дали ни подслушват и наблюдават, дали ни снимат личната карта, дали се подписваме, а кой го прави и с каква цел се използва събраната лична информация.

Точно тук е големият проблем и за нашата страна. Той е в законодателството и институционалната практика.

У нас е едва ли не обичайна кражбата на имоти и жилища чрез злоупотреба с лични данни.

Второ: за бомбата пред „Галерия“. Чист терористичен акт срещу легитимния ред. Странна беше реакцията на БСП: не „компетентите органи да положат всички усилия за разкриване на извършителите!“, а „оставка на правителството! оставка на Цветанов!“. БСП използва бомбата за удар срещу правителството, а не за политическа оценка на атентаторите и на подобни похвати. Дори от кумова срама не го направиха. Синята коалиция реагира по-точно. Видя атаката срещу легитимната власт.

Пожарът пред Партийния дом през 1990 година и бомбата пред вестник „Галерия“ са акции на хора с еднакви нагласи. Не твърдя, че са едни и същи. Маниерът е същият. Удряш себе си, за да бъде обвинен противникът, че те удря…

Но да изчакаме. Дано заловят извършителите.

Трето: за „имотите на Цветанов“. Темата се върти. Пак от опозицията и техни поддръжници. Дори да се окаже, че Цветанов не може да докаже част от произхода на средствата, става дума за дреболия, която е смешна пред изпълненията на тези, които му търсят сметка. Вече писах, че те сигурно като останат вън от обсега на сересетата се заливат от смях: „два апартамента, бунак, хо-хо-хо“.

Въпросът за „имотите на Цветанов“ трябва да се изясни. Без никакво съмнение. Но за да бъде последователна политиката на парламентарно представените сили по този кръг от въпроси – ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и Синята коалиция – трябва да се внесе яснота по имотното състояние на всички участващи във властта от 1988 година до днес! Да се приеме специален закон. Кой какво е придобил и с какви средства! Законът да опише категориите лица, подлежащи на такава проверка. Предлагам да бъдат включени:

–всички членове на ЦК на БКП, на окръжните, градските, районните и общинските комитети;

–всички щатни служители (всички, вкл. чистачки и портиери!) на апарата на БКП и казионните организации на централно, областно, окръжно и общинско равнище, както и всички щатни партийни секретари.

–председатели и заместник-председатели на Държавния съвет, президенти, вицепрезиденти и щатни служители в техните офиси;

–премиери, министри, зам.-министри, зав.-отдели в министерства и приравнените с тях;

–шефове на агенции и членовете на техните управителни съвети;

–всички щатни служители в МВР и ДС;

–всички номенклатурни кадри на ЦК (Политбюро, Секретариат, отдел), на областни, окръжни, общински комитети на БКП (тук са всички директори и техните заместници);

–всички депутати и служители в Народното събрание…

Този списък е начален. Към него ще се прибавят и други категории. Ще се внасят уточнения…

Подчертавам: това е логичното продължение на въпроса за имотите на Цветанов!

Дали ще бъде приет такъв закон?

Би трябвало. Натам са ни повели „апартаментите на Цветанов“.

Ами – да вървим!