Най-важното събитие, случило се у нас през последните дни, е поканата на Виктор Орбан към Бойко Борисов да присъства на срещата на Вишеградската четворка през февруари.

Присъствието му е от възлово значение за държавата. Особено след демонстрираната политическа инфантилност на Брюксел... 

Впрочем, такъв беше замисъла веднага след рухването на комунизма. През ранната пролет на 1990 г. започнахме консултации с Полша, Чехословакия и Унгария, да се движим в пакет и съгласувано към НАТО и ЕС. Идеята беше на Митеран. Ние трябваше да "помагаме" на Румъния и изпращахме хора от СДС да работят за обединението на тамошната опозиция. Те бяха безобразно разпилени. Поляците ("Солидарност") трябваше да помагат на нас - за организационно укрепване и форми на съпротива на БКП. Затова СДС имаше свое представителство (нещо като "посолство") в централата на "Солидарност". Всичко това беше "смачкано" и прекъснато от 39-те. Голямата българска беда! Един от въпросите, по който в началото се разправяха с мен, когато ме "отлюспваха", беше - кой ме е упълномощил да градя такива връзки със "Солидарност"? Май някой им обясни...

По моя представа ОТВЪН се намесиха, за да се разбие единството на бившите страни от Съветския блок. От това, което зная, предполагам, че не са от Щатите. Отдругаде дойде ръчкането на жаравата. След "големия шлем" си мисля какво ли не. Може и да не съм прав. След много десетилетия ще се знае повече.

Онова, което е видимо днес, е - нашите стратегически съюзници в рамките на НАТО и ЕС са Румъния и Вишеградската четворка.

Бойко Борисов, в игра на "всичко коз", има четворка валета в ръката си.