Иван Евтимов

Току що прочетох стихотворението на Огнян Гирджиков за запека. Стихотворението свидетелства, че Гирджиков е широко скроен човек, с висок интелект, с безспорен поетичен талант и несъмнено е един от най-подходящите хора да управлява държавата ни.

Казах един от най-подходящите, защото другият човек съм аз. Преди двадесетина година също творях поезия в жанра, в който се е изявил новият ни министър председател. За съжаление моят поетичен талант и способност да управлявам държавата останаха скрити от обществеността. 

Винатa е донякъде моя, тъй като не съм популяризирал творчеството си. Много от стиховете съм ги казвал по повод, без да ги записвам, и вече са забравени и от самия мен.

Поезията на Герджиков събуди в паметта ми едно от тях, което ще ви цитирам с надеждата да бъда открит и поканен за министър председател на следващото правителство.

НОСТАЛГИЯ
Преди
от дъски и греди
скован бе ти
клозет.
Сега се казваш тоалет,
красив, шикарен и помпозен,
за всеки гъз - затвор луксозен. 
Блестиш с фаянса многоцветен,
шумиш с течащите води,
ала не си ти по-приветен,
не, не си!
Щастливи са били във рая
Адам и Ева - вече зная.
Усрали те едемските поляни
без скрупули и без забрани.
Но Господ миризмата не понесъл
и своята присъда произнесъл:
“Навън от рая ми усран,
не искам да ви знам.
О, срам! О, срам!
И почна се историята на човека
от век на век клозети той гради.
Усъвършенства ги полека лека,
с най-тънки механизми ги снабди.
Но щастие като в Едемската градина
не ще върне, няма да го има!