Тодор Чонов
НЕ КАЗВАЙ НИЩО
С какво завидно постоянство
черта тревожния си кръг –
създаде собствено стопанство
от дом, жена, родина, дълг...
И сред синкопи нажежени,
и сред екранно лесен свят
прозяваш се от напрежение
между закуска и обяд.
И в сянката продълговата
на страстната космична нощ
играеш баскетбол с луната
под своя жалък гръден кош.
Край огъня на сладка нега
ти беше на човека гост.
Ти бе като самия него –
общителен, човечен, прост...
Но с шепите на тънко чувство
събра в трагичен анекдот
една представа за изкуство
с една представа за живот.
Сега ще дращиш по стъклата
на собствения си кафез.
Грабни си, братко, чукалата...
Не казвай нищо. И излез.