НЕ КАЗВАЙ НИЩО

Тодор Чонов 

НЕ КАЗВАЙ НИЩО

С какво завидно постоянство 
черта тревожния си кръг – 
създаде собствено стопанство 
от дом, жена, родина, дълг...

И сред синкопи нажежени, 
и сред екранно лесен свят 
прозяваш се от напрежение 
между закуска и обяд.

И в сянката продълговата 
на страстната космична нощ 
играеш баскетбол с луната 
под своя жалък гръден кош.

Край огъня на сладка нега 
ти беше на човека гост. 
Ти бе като самия него – 
общителен, човечен, прост...

Но с шепите на тънко чувство 
събра в трагичен анекдот 
една представа за изкуство 
с една представа за живот.

Сега ще дращиш по стъклата 
на собствения си кафез. 
Грабни си, братко, чукалата... 
Не казвай нищо. И излез.