Александър Йорданов 

В началото на демокрацията – през 1990-1991 г., съществуваха две демократични тези. Първата,която аз споделях, бе, че демокрацията и респективно смяната на системата, ще настъпи по-бързо, а и хората ще заживеят по-добре, ако трайно и за дълги години в управлението на страната не участва БСП и бъде сведен до минимум броят на бившите комунисти в него. Твърдях това, не защото съм човек на омразата, а защото знаех и времето го потвърди, че връзките по линия на бившето членство в БКП са такива, че винаги ще работят и за новите "другари" от БСП. Няма как в критична ситуация да откажеш услуга на свой бивш "партиен другар", независимо, че днес сте в различни партии. И така България винаги ще бъде дърпана назад. Тя ще се самоблокира. И винаги ще бъде теглена към сферата на влияние на Русия.

Втората теза се споделяше от д-р Желю Желев и накратко гласеше, че в "строежа" на демократичното общество и в смяната на системата, трябва да участват всички, а това означава и БСП, и бившите комунисти. Като политически лозунг това звучеше прекрасно. Но като политическа практика отекна ужасно. И отеква и до днес. 

Това, което някои наричат задкулисие в българската политика е точно невидимата за обществото обвързаност между сегашните членове на БСП и онези бивши членове на БКП, които са се престроили в други партии. Именно те формират задкулисието. Един спрямо друг те са си свои без значение, че публично понякога дори могат и да се обиждат взаимно. Но това е за пред хората. В действителност механизмът на тяхната общност работи безотказно, което не изключва редки изключения. Затова и днешни партии, в които има достатъчно много бивши кадри на БКП и при това на ръководни позиции, никак не приемат по-крайни антикомунистически политически позиции: от исканията за лустрация до събарянето на антибългарския паметник на окупаторската съветска армия в центъра на българската столица. И рядко допускат на управленски позиции в държавата лица, които не са от комунистически родове и фамилии. Има дори министерства, в които това е толкова очевидно, че не се нуждае от специален коментар: МВР, МВнР, енергетиката и т.н. Дори когато гражданите след дълги протести свалят някое комунистическо правителство то "служебното" до изборите е отново доминирано от бивши кадри на БКП – случаят "Близнашки" преди две години.

И така. От началото на демокрацията имаме две тези, два модела. 26 години доминира втората теза, вторият модел, идеята на д-р Ж.Желев. Казано по народному: вари ги, печи ги, все са си те! И точно това поражда недоволствата, съмненията,чувството за несправедливост у нас. Затова и стотици хиляди умни, честни, талантливи и работливи български деца напуснаха България. Защото разбраха, че партиите във властта се сменят, но моделът остава непроменен, доминиращ, основен.

Президентските избори няма да променят този модел. Твърде представителна е фигурата на българския президент, за да очакваме от него съществена промяна на модела. За мене е безспорна истина, че след като се лутахме 26 години във втория модел е време да опитаме да реализираме първият. Изисква се само едно усилие: хората, които не са били членове на БКП в миналото да осъзнаят своята сила, мнозинство и да се обединят. Да не се разделят и пръскат в много и различни партии, в които да ги доминират ръководно бивши кадри на БКП или техните наследници. Приятен ден!