Любомир Кольовски

НЕОСЪЩЕТВЕНОТО ВЕЛИЧЕСТВО И НЕГОВИЯТ ЮБИЛЕЙ

Постепенно затихва ехото от юбилея на неосъщественото Величество. И това е естествено. Неестествено е, че тоя юбилей се състоя и разбуни духовете.

Неосъщественото Величество, което два пъти взе участие във властта и беше премиер, предяви искове към Републиката и си рестутира разни имоти.

Неосъщественото Величество тръгна да съди родината си и това би трябвало да зачеркне завинаги очакванията на неговите запалянковци, които навремето му повярваха, че няма да търси реванш от комунистичеката република, която го прогони от България, а после го произведе сътрудник на службите на БКП, в частност ДС. Неосъществното Величество обаче реши, че има морал, който му позволява да си търси имотите, въпреки декларацията, която направи пред Кеворкян/Димитър, че няма да има и няма да предявява имотни и други искове пред Република България.

Неосъщественото Величество се направи, че не знае за резултатите от референдума през 1946 г., проведен под дулата на съветските танкове, но в присъствието на Съюзническата комисия в лицето на представителите на САЩ, Великобритания и Франция. Няма да коментирам тоя спорен политически акт, наречен референдум.

Неосъщественото Величество се прави, че не знае за конституцията, приета след тоя референдум, в която конституция думата "монархия" тотално отсъства. Тая дума тотално отсъства и в следващата конституция, известна като Живковска. Монархията я няма и в следващата конституция, приета от ВНС веднага след 10 ноември 1989 г. По всичко личи, че Републиката България завинаги е пруключила спора си с Монархията България. Другото е плява и пустосеещ вятър.

Неосъщественото Величество стана премиер и участва в следващото след неговото премиерство управление на кабинета "3:5:8", а сега позволява великодушно да го наричат цар и величество.

Неосъщественото Величество успя да вкара във властта една група неграмотни и алчни властолюбци, част от които са с криминално минало, но му носеха куфарите и го обслужваха абсолютно във всеки един смисъл на това понятие. Не ми се занимава с останалия псевдоцаредворски слугинаж, който присъстваше около мистериозната фигура на неосъщественото Величество. Това е дребнотемие. Не ми се занимава и с кадровата технология и политика на т. н.

Величество, чиято първа работа и задача, следзавръщането му в Републиката, беше да прогони най-горещите си привърженици (помните ли Христо Куртев, Царския автомобилен клуб и разни други роялисти и царски организации?).

Въпреки абсолютния си политически крах в приключението "Власт", неосъщественото Величество си позволи отново да се появи на хоризонта и да се вреже брутално в публичното внимание, защото видите ли, навършило 80 години?!

Любо КОЛЬОВСКИ