НЕОБХОДИМА ЛИ Е ПРОМЯНА НА ДЪРЖАВНИЯ МОДЕЛ: ЕЛЕКТОРАЛНИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ КАЗУСИ
Пътят към ада е постлан с добри намерения.
Според една народна мъдрост семейство и държава могат да бъдат разрушени само отвътре. Ако са сплотени и единни, никой не може да им навреди.
За съжаление от времето на фаталния цар Иван Александър и неговата втора съпруга (които разделят България и тя пада под турско робство) българският народ, изгубил своята държавност в резултат на петстотингодишното робство и изкуствено разделен след Берлинския конгрес, става заложник на чужди влияния и интереси.
Тези влияния и интереси противопоставят новопоявилия се политически елит, което рефлектира и върху обществото, разпилявайки неговата съзидателна енергия.
Нравите, манталитетът и „патриотизмът” на този „елит” са описани много сполучливо както от Христо Ботев, така и от Алеко Константинов.
Дали това е резултат от българската народопсихология – „свестните у нас (да) считат за луди”, или има и външни фактори, които повлияват за тази негативна „селекция”, е трудно да се даде еднозначен отговор. Факт е, че след 137 години свобода българският народ е объркан, обезверен, отчаян и невиждащ изход от кризисната ситуация.
Именно в това състояние той може най-лесно да бъде дезинформиран, манипулиран и подведен да направи избор, който може да се окаже фатален за българската държава.
През последните години, най-вече в медийното пространство, е подета дискусия:
• За радикална реформа на съдебната система
• За нов изборен кодекс
• За промяна на съществуващата или за нова конституция
• За формата на държавното управление
• За съществуването на държавната институция Велико народно събрание и т.н.
Twitter
Facebook
