Стефан Северин

Преди малко се разправях с един върл патриот, който не знае колко и какви химни сме имали. Не е добре един патриот да не ги знае тези подробности! Срамота! Ето, нека да чете и да знае!

Първият български химн е "Шуми Марица" - от 1878 до 1944 г. 

Вторият е "Републико наша, здравей" - текст Крум Пенев, музика Георги Димитров (всъщност се изпълнява като неофициален химн след 09.09.1944 г. до 1950 г.

Третият е "Българийо мила" (1950-1964) - текст Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, Елисавета Багряна и музика: Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.

Четвъртият е сегашният "Мила родино" (от 1964 до днес) - след 10.11.1989 г. в VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и "Шуми Марица", но окончателно се налага "Мила Родино", като през 1990 г. отпадат последните два куплета.

За първи път „Мила родино” официално прозвучава на 9 септември 1964 година.

А подготовката за него започва още през 1962 година. За инициатор се смята поетът Георги Джагаров, който по онова време се осмелил да каже на Тодор Живков, че нашият химн „ Българийо мила” не се пее от народа и е много близък по звучене до съветския. Според някои дори Джагаров директно попитал Тато: „Вие можете ли да го запеете?” Живков се смутил и признал, че не знае текста. „Брей, първи секретар съм, а не знам химна!”, самокритикувал се той. И тогава Джагаров натиснал химн да стане „Горда Стара планина” /така се е казвала песента тогава!/ като най-силният му коз бил: цял народ знае тази песен, пее се на сватби и банкети.

Живков дал зелена светлина и започнала работа по обработката на песента и текста, създадени през 1885 година от Цветан Радославов. С мелодията се заемат Филип Кутев и Александър Райчев, а с текста Димитър Методиев и Георги Джагаров. Така куплетът: „Хайде братя българи,/към Балкана да вървим. Там се готви бой юнашки, за свобода, правдини.”, става: „Дружно братя българи,/с нас Москва е в мир и бой,/ партия велика води, нашият победен строй.”.