Опасността от междуетнически и религиозни сблъсъци, каквито по-късно се случиха в Югославия с хиляди жертви,  съвсем не беше илюзорна.  По това не бива да имаме илюзии.

В страната имаше стотици хиляди крайно обидени мюсюлмани, в Турция се намираха поне двеста хиляди  прогонени. В България властта беше в разпад. Армия, полиция, органи за сигурност... Пирамидата се беше срутила. Ние бяхме фасада на държава.

Разбира се, че го съзнавахме. Ние бяхме политически активни хора с множество контакти в цялата стрлана.

Трябваше да бъдем крайно предпазливи!

Добре, че  нямаше вътрешна и външна сила, която да се стремеше към гражданска война у нас...

В тези месеци активност по успокояването на обстановката прояви неформалният Комитет за национално помирение.

Говорителят на Комитета - Михаил Иванов, произнасе слово на митинга на 10 декември 1989 година, в което защити правата и свободите на мюсюлманите и призова към разбирателство и диалог.

По-късно Михаил Иванов беше съветник на президента Желев по междуетническите въпроси, сега е професор в НБУ.

През годините много критики бяха отправяни към СДС за избрания мирен вариант, като особено се подчертаваше спирането на множеството на 14 декември да нахлуе в Народното събрание и "да вземе властта".

Ако беше се случило такова нещо, то вероятно щеше да доведе до другия вариант - "румънския", свързан с кървави стълкновения.