Яки екземпляри се бият по дискотеките, силово се събират дългове, обират се банки и бензиностанции, гангстерски кортежи блокират кръстовищата... А уж мафията бе смачкана
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
"Изведнъж от нищото някакви мъже започнаха да се бият, да хвърчат бутилки, маси, столове. Чухме няколко изстрела. Настана голяма суматоха, дискотеката се изпразни за секунди. Беше истински ад". Това прилича на разказ за мутренски бой в дискотека от мрачния период 1993-1994 г., когато се наливаха основите на мощната организирана престъпност. Но не е. Случката е от преди няколко дни, от елитно заведение в Слънчев бряг, във времената на "най-сигурното" и "най-полицейско управление", което България би трябвала да е виждала в годините на прехода. Поне според политическата реклама на управляващите. Резултатът от въпросното меле са счупен череп, стотици стресирани посетители, край които дори се е стреляло, и то с боен пистолет, непонятни обяснения на яки екземпляри за причините за боя и в крайна сметка извинението, че всичко било заради жена. Абсолютно идентичен инцидент имахме и в столичната дискотека "Ескейп" през 2003 г., когато заради известна манекенка се биха и стреляха групите на Самоковеца и Маргините. И по ирония на съдбата тогава Бойко Борисов бе главен секретар на МВР, а Цветан Цветанов беше негова дясна ръка. На този фон на очи се набива различното поведение на властимащите. През 2003 г. Борисов мрачно се разхождаше на мястото на инцидента с кожена тужурка и даваше заканителни интервюта.
Днес няма никаква реакция от МВР. Все едно нищо не се е случило. Или случилото се е напълно в реда на нещата.
Можем да припомним и още един емблематичен бой - през 1993 г., когато в спортния комплекс "Дескрим" стана масово меле между боксьори, борци и каратисти. Именно то беляза раждането на групировките, които години наред тероризираха обществото, избиваха се помежду си, докато накрая техни представители оглавиха бизнес империи, партии и даже институции.
И каква е разликата между случките в "Ескейп", "Дескрим" или сега в "Бедрум" в Слънчев бряг? На практика никаква. При тях не става дума за битова престъпност, за отчаяни, решени на всичко за своето оцеляване хора. А за екземпляри, за които властта твърди, че отдавна се изчезнали, смачкани, заточени в чужбина... Които обаче не само че не се укриват, но и демонстрират, че изобщо не се страхуват, че след такива безобразия ще бъдат арестувани и осъдени.
Нещо повече - всеки, който това лято е бил на родното Черноморие, не може да не се е впечатлил и подразнил от луксозните мутренски кортежи, гордо паркирали пред модните заведения и хотели. И да не си е спомнил един емоционален разказ от октомври 2009 г. на тогавашния френски посланик Етиен дьо Понсен за българските мутри. "Бих искал да споделя с вас впечатлението ми от една сцена, на която присъствах снощи, която е част от българското всекидневие. След участието ми в едно телевизионно предаване, излизайки пеш от един голям софийски хотел, попаднах лице в лице с пристигащ впечатляващ кортеж. Пред входа се появиха четири луксозни лимузини германска марка. Най-внушителната, твърде вероятно здраво блиндирана, бе непосредствено следвана от джип, снабден с много антени. Заинтригуван, ми обясниха, че те служат за смущение на вълните за избягване на взривяване на бомба от разстояние. Всички тези коли бяха с особени номера (от рода на С - за София - 000 и още нещо). От тях най-напред слязоха яки юначаги с късо подстригани коси, с ясно видими слушалки и ръце зад саката; после слязоха красиви и пъргави млади жени на високи токчета; дължината на полите им явно не беше първата им грижа. За миг помислих, че се намирам в иракска, афганистанска или ливанска обстановка.
Къде другаде можеш да се страхуваш да бъдеш убит насред улицата или от бомби с дистанционно управление? Но не! Бях в България, страна членка на Европейския съюз от две години. А кортежи като този се срещат редовно в София или другаде..."
Въпросният разказ предизвика еднозначни коментари и небивал вътрешен и международен отзвук. И бе приет като безпрецедентно остра критика от страна на целия Европейски съюз. Още повече, че тя бе подкрепена и с по-завоалираните изказвания на САЩ, Холандия, Германия ... Новото по онова време правителство на Бойко Борисов веднага стовари вината за положението върху предишните управления. И се заобяснява как всъщност предшествениците им били свързани с организираната престъпност и затова търпели такава показност и безобразия. Но ГЕРБ вече е на власт и направо ще смачка мафията, защото има политическа воля за това. Дипломатите също смекчиха тона - американският посланик Джеймс Уорлик започна да обяснява как в България вече се живеело по-спокойно, как вече нямало показност на организираната престъпност и т.н. Останалите пък се ограничиха с общи разсъждения на тема "кога България ще е готова за Шенген", в които надълго и нашироко се разясняваше, че се полагат усилия, но тъй като резултати няма, има още много да се направи.
Първият по-ясен сигнал, че нищо не се е променило, дойде от един бивш американски посланик - Джеймс Пардю. Малко след президентските избори той в прав текст обяви: "Ето ни в 2011 г. и днес мога да ви кажа - все още нито една голяма фигура от престъпния свят и нито един корумпиран държавник не е осъден и наказан. Това е много тъжна равносметка. Организираната престъпност и корупцията продължават да душат България, пречат на развитието й". По-директно едва ли някой можеше да го каже. Още повече, че критиката след това бе затвърдена в докладите на ЕК и отложеното за неопределено време влизане на България в Шенген. Колкото и ГЕРБ да обяснява, че има двоен стандарт и че страната ни е ощетена, за да си решат някои европейски държави вътрешнополитическите проблеми, горчивата истина е, че в ЕС изобщо не смятат битката с организираната престъпност за успешна.
И организираната престъпност нагло демонстрира колко са прави скептиците - тя продължава да се придвижва показно - с кортежи, с тежковъоръжена охрана. Отново започна силовото събиране на дългове. Всичко е парцелирано - поръчки, асфалт, бетон, горива, плод и зеленчук, контрабанда, безбандеролни и бандеролни цигари... Грабежите на бензиностанции, банки, пощенски клонове станаха ежедневие. Поръчкови убийства на хазартни босове, лихвари или други оперативно интересни лица се случват през няколко седмици - и то се стреля с автомати край Банско или пък с пистолети в центъра на София. Даже вътрешният министър изпъстря интервютата си с купища екзотични прякори на хора, с които МВР водело денонощна битка.
Така че мутренските времена се завърнаха. И даже са по-мрачни от преди. Едва ли има по-голям провал от това за партията, която дойде на власт с обещание за ред и възмездие.
http://www.segabg.com/article.php?id=614315