Dimityr Filipov

Искам да ви споделя някои впечатления от мултикултурализмът, които придобих отскоро от личен опит. Така да се каже изпитах мултикулти на гърба си. Живея в един много приятен и живописен краен квартал на Лондон, както споменах от скоро живея с братя от новия мултикулти свят, единият е от Африка, другият някъде от Близкият или Среден Изток, хазяйнът е поляк - Павел.

С хазаинът се разбираме добре, по славянски на чаша водка или уиски с дебели мезета. Виж с другите двама почти не контактувам. Само здравей и чао, някой път дори и без това, не че не се опитах да бъда френдли, просто на тях много не им се комуникира.

От известно време започнахме да имаме проблеми с хигиената, говорих и с двамата хазяи, поляка и бившата му приятелка англичанка Алиша, която е учителка между впрочем( по английски) :), англичанката идва да чисти веднъж седмично у нас, може би аз съм еднственият българин в Лондон, на който му чисти англичанка. Така че в къщата е чисто, и не струва много да се поддържа такава. Но въпреки това изникнаха проблеми, най-неприятно е състоянието, в което се оставя банята, цялата е кална, казах на хазяйката, която ми отговори че това не било в културата им, там жените видите ли вършели тази работа. Чудя се дали това не беше дискретен намек ,по-английски, че трябва да уважавам културата им и не трява да ги караме да чистят след себе си.

Говорихме с хазяина и му казах че аз третирам мястото, което обитавам временно с нужният респект, защото знам че то е нечий дом. Не е ли това метафорично за цялата ситуация в Европа. Сякаш тези хора не усещат нещата по същият начин, за тях тази къщата, е някакво чуждо място, което може да използваш, да попилеееш и да се изнесеш, без изобщо да те е грижа. Така че може би наистина става дума за различна култура или култури. Не знам.

P.S. Между другото преди няколко седмици имах още едно преживяване на мултикулти моделът, звъни се на вратата аз отварям и вътре направо нахлува някакъв пакистанец ли беше иранец ли не знам, нахално, бързайки, без да пита, със един кош дрехи, след него в една стая се настаниха и семейството му. Като дойде Павел косите му настръхнаха, едвам успя да ги накара да освободят стаята, след заплахи, че ще викне полицията.

Изгони ги тъй като стаята е предвидена за един човек и е нямало никаква договорка за наем или плащане. Онзи се настанява в чужда къща и отказва да си върви, а полякът едва успя да ги накара да напуснат собственият му дом. И добре че успя да ги накара да се махнат защото по-късно нямаше да успее. Законът щеше да ги пази заради децата.