Реших в чест на 81-ия си рожден ден да си подаря околосветско пътешествие чрез уеб камери. 
Преди години, значи било е преди Фейсбук и преди Уикипедията, беше лесно. Гледал съм трафик камерите в Токио и Сидней. Голямо движение. Гледах една спирка на метрото в Токио. Не зная дали в Токио има метро, но беше под земята. Беше късно през нощта тамошно време, мъж и жена се разправяха. Уреждаха си отношенията. Видя се, че се разбраха. И в Канада ходех често, също и в Аржентина. Там един младеж, радиоводещ, беше поставил камера в кабината си, тясно, тясно, влизаха момичета, той приятелски ги потупваше и обявяваше песните.
Сега е по-трудно с намиране на камери. Някъде искат пари. Другаде застопорили камерата да гледа пред хотела. Правят си реклама, но няма движение. Или пък се виждат само сгради. Покриви и стени. В Пекин се вижда панда. Все пак в Токио, в Тайнан (Тайван), в Дъблин, в Лондон, Амстердам, Прага, Венеция, Будапеща, на много места в Щатите има камери дето се вижда животът. Навсякъде хора като нас. 
Много приятна камера на уличка в Токио. Не минават коли. Пешеходци, младежки компании, спират се, обсъждат живота. Същото е и на Т-образно кръстовище в Дъблин, изглежда в стара част на града. Предимно млади хора. В Ню Орлиънс има камера на "Балкон за мяукане на котки". Хубаво име. Вижда се уличката, отсрещният тротоар, движението по него, минават коли, ама не начесто. 
Във Венеция постоях малко по-дълго в хотел "Bel Sito", гледах оттам по уличката. Валеше дъжд, вървяха хора с чадъри. Но много приятна гледка, защото се разбира, че във Венеция си има улици като хората, човек може да се придвижва и пеша. Не само с лодки. Посетете Венеция. Струва си да видите нейната истинска забележителност - там на сухо има издигнати красиви сгради и заведения на улицата като на Витошка. За малко отскочих до Куинстаун в Нова Зеландия, хубава гледка - голи планини със заснежени върхове, езеро или залив (?) и покриви. Махнах се оттам, защото камерата им не е на живо, а дават запис от минали години. Не си струва да ходите дотам, но се върнах и през нощта да видя какво се вижда. Сега беше на живо, но тъмна нощ и светят лампи, друго няма.          
В Далас вчера беше паднал смог, нищо не се виждаше. Сега е същото в Оклахома. В Рио де Жанейро рано сутрин на Капакабана е слаба работа. Широк плаж, много пясък, а вчера двама души ходеха покрай водата. Дишаха йод. На нашето море навремето за това ходеха. Да станат преди изгрев, да отидат на плажа и да тичат покрай водата. После правеха гимнастика, размахваха ръце и подскачаха. Питал съм ги дали правят лицеви опори. Не правеха.
Нито веднъж не станах да тичам. 
Друг голям плаж има на остров Марко във Флорида. Просторно нещо, чист бял пясък, широк няколкостотин метра, дълъг километри. Жива душа няма. Три и двайсет следобед. А там си е топло, време за плаж. Изглежда са заети. Бачкат. Виж на другия плаж, пак във Флорида, Енгълуд има хора. Плажуват и се къпят в океана. Голям плаж. Хора нарядко, няма дупе до дупе като при нас. Може би защото още не е настъпил сезонът. За плажа в Сайпан на Северните Мариански острови не мога нищо определено да кажа, защото беше много рано - 5:55 по техния часовник, а вече 27 градуса по Целзий, но плажът не се виждаше от дърветата. Изглежда, че там е приятно да почива човек. Мисля, че тези острови са в Тихия океан.  
Както и да е. 
Кликнах до Торонто и там наблюдавах от CN Tower Cam живота в Канада. Най-високото място над терена, където бях при тази обиколка. Колите долу се виждат, както човек вижда мравки в краката си. Върволици от коли по две магистрали, залив, океан, двадесет градуса. Хората не се виждат. Оттам отскочих до остров Бали на един плаж. Нощ. Пълна тъмница. Две лампи светят. Минах през Тайланд на плажа в Патая, но минаваше девет вечерта, иначе топло, около 30 градуса. От Тайланд отскочих до Сидни, бях в Тайван, Сан Тропе, Амстердам, Будапеща, Прага... Минах през Кармел (щата Индиана), Лондон (камерата при Beatles Abbey Road Crossing), Денвър, Оклахома Сити, Синсинати, Times Square, Моши (Танзания), Кейптаун, Тбилиси, Чикаго пред един стадион, там видях едно момиче да стои само, чакаше, имаше среща...   

Камерата в Скотсвил (южен централен Кентъки) е поставена на едно нерегулирано кръстовище. Гледах дълго, минаха десетки коли. Всякакви. Нито една не профуча. Караха спокойно, има-няма с 30-40 км. Изчакваха се. Даже ми стана нервно. То бива, бива, ама тези хора нямат ли работа. Не ходят ли на срещи, не пият ли? Грозни ли им са колите?... Малко по-динамично да го дадат. 
Реших да проверя какво показват нашите камери. На Връшка чука вчера, когато аз гледах, нямаше никакво движение. Мина едно куче. 
Не можах да стигна до Хемус (10 май). И днес не можах (11 май). Навремето имаше една камера на Витошка, ще я потърся. 
Много впечатления. Цял свят обиколих. Бях на десетки места. Видях стотици хора. През уеб камерите сме еднакви навсякъде. Ходим, нещо се разправяме, ядем вървешком, облеклото все същото, покриви, коли, плажове...
А войни водим! Глупави сме. 

Петко Симеонов