Моделът на съвременния капитализъм е изграден след Първата световна война в търсенето на граждански мир след опустошителните междудържавни сблъсъци. Сериозна корекция в модела нанасят буржоазните експерименти с фашизма и нацизма, а след това го доразвиват постоянните напрежения на Студената война.

Казвам нещо съвсем банално: комунистическата опасност, появила се след 1917 година, беше регулативна сила в поведението на Капитала. Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев крепяха капитализма в Света, като тероризираха собствения си народ и обещаваха да сторят същото с богатите в другите страни. Богатите се страхуваха и бяха предпазливи, колкото могат.

Комунизмът рухна.

Но не рухна хуманизмът. Не рухна човещината. Не рухна солидарността. Не рухна свободата.

Те са живи и са тук и сега. Те чакат само волята ни да поеме тяхната енергия.

В  бившите комунистически страни искахме да създадем социален ред, идентичен със социалния ред на Запад, без да си даваме сметка, че той е Добър, докато ние го застрашаваме. Започнем ли да му подражаваме, той се връща към маниерите си от ХІХ век.

Вълненията обхванали развитите капиталистически страни и периодичните вълни на икономически и финансови кризи, са недвусмислени. Без силов регулатор, капитализмът е разгул на капитала. Разгул на алчността…

А пък да не говорим за нас, подражателите. Съобщиха за текстилна фабрика в село, където от половин година не са плащали заплати. Знаем, че това не е само там, а нарушенията на работното време и работната седмица са безчет. Контролът върху условията на труд, ако въобще го има, е на равнището от  двайсетте години. Контролът върху произведената продукция е нищожен и е цяло чудо, че  отравянията това лято поразиха само един детски лагер…

В същото време  се засилиха и безчинствата с българската природа. Търсене на шистов газ, добив на злато в Източните Родопи с рискова технология, напомпване на въглероден двуокис в земните недра, който ще изригне при всяко земетресение, което бихме усетили на третия етаж… И ще се разстеле отровна пелена върху земната повърхност, трепеща всичко дишащо. Изсичат се горите, взривяват се скали, засаждат се генномодифицирани растения…

Посегателствата срещу човека и човешкия живот придобиват драматичен характер…

Прощавайте, но никой от нас не е искал това, когато се е противопоставял на комунизма. Ние бяхме срещу тоталитаризма, но не сме били против хуманизма, човещината, солидарността, свободата, морала и десетте Божи заповеди.

Те са живи и са тук и сега.

Без силов регулатор човешката алчност няма граница. Върши се всичко, от което може да се спечели. Протестантската етика е валидна за анализите на идеалните типове на Вебер.

В този модел на капитализма няма морал. Самият комунизъм направи моралната регулация безсмислена. Както казва Славой Жижек –  днес бившите комунистически водачи са най-ефективните и най-безскрупулните капиталисти.  Да помним, че у нас БСП – партията на бившите комунисти, въведе плоския данък и отхвърли данък наследство. Уж, за да се привлекат чужди инвестиции, а нищо подобно не се случи. Те просто си угодиха!

Свободата на алчността не е родствена със свободата на словото, печата, сдруженията, събранията…  Тя не е родствена и със свободата на частната инициатива, защото да печелиш на пазара, значи да спазваш договора между продавач и купувач. Значи да има съгласие за размяна.

Силовият регулатор могат да бъдат само обединените граждани – britanniarum nationals.Британярума!

Оставете структурите на т.н. гражданско общество, структури продажни и подкупни.

Външната комунистическа опасност от времето на Студената война трябва да се трансформира във вътрешната сила на обединените граждани, за да може капитализмът да се хуманизира и добие човешко лице.

Днешният модел на капитализма е негоден, а приложен у нас, той е ненормален.