Бонка Цакова

Няма да честитя празник на никого. Празниците по принцип са в душите ни, не по трапези, митинги, шествия или медии. Страшно мразя някой да ми натрапва разбиранията си кое било добро и кое - не! Затова и аз никога не го правя.

Лично аз следобед ще отида на Братската могила в парка и ще сложа цвете в памет на момчетата, някои от тях по на 17-18 години, загинали заради светлите си идеали и вярата , че всеки има право да живее достойно! Повечето от тях дори не са извършили някакъв противозаконен акт - просто са убити заради убеждения, не заради действия.

А Девети септември за мен вече 25-6 години е повод за едно - за размисъл как може само за четири десетилетия България да се нареди между водещите европейски държави - по качество на живот, по културни, образователни, спортни и други постижения? И защо днес не се получава - когато сме многократно по-свободни да избираме - и в личностен, и в обществен план? Този отговор трябва да намерим. Това е смисленото и достойно поведение. Другото - противопоставянето на едни загинали юноши на други, размахването на прашасали идеологии и елементарно тълкуване на исторически факти - е хабене на време и енергия. Защото е в полза само на шепа хора, които печелят от прастария принцип "разделяй и владей".

И моля за извинение, но в дискусия по написаното от мен няма да влизам.

 

Teodora Nankova

На 9-ти септември 1944 година руската армия нахлу в България и освободи българите.

Освободи селяните от нивите им. Освободи гражданите от жилищата и парите им. Освободи интелектуалците от живота им. Освободи войската от героите и патриотично настроените и офицери. Освободи църквата от водачите и. И най-вече освободи много поколения българи от възможноста да имат нормален и достоен живот в собствената им родина.

На този ден русофилите се поздравяват с: "Честит празник!"

 

Даниела Горчева

По пяната на устата им ще ги познаете - бесовете (по Достоевски) още ги държат. :) 

Някоя си Vania Todorova преди 11 часа написала следното:

"А ТОВА Е "НАЦИОНАЛЕН ТРАУР 2016 г., КАКТО ГО ОПРЕДЕЛЯ ТАЗИ К**ВА ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА И ЛУМПЕНИЗИРАНАТА АГИТКА, КОЯТО ВИЖДАТЕ !

Г-жо ФАНДЪКОВА, ЗА ТАЗИ ГАВРА С ПАМЕТТА НА ЖЕРТВИТЕ ПРОТИВ ФАШИЗМА, КОЯТО НИКОЙ НЕ СИ ПОЗВОЛЯВА В СВЕТА, А ВИЕ СТЕ ДАЛА СЪГЛАСИЕТО СИ - ЩЕ ПОСЛЕДВА СЪДЕБНА ПРОЦЕДУРА !

В КАЧЕСТВОТО СИ НА КАКВИ ТЕЗИ ЛУМПЕНИ ЩЕ ОПРЕДЕЛЯТ НАЦИОНАЛЕН ТРАУР В ДЪРЖАВАТА ?"

Сега откъде да започне човек да ги ограмотява промитите мозъци?

1. Шествието, без значение дали се харесва ли или не на сталинистите, е конституционно гарантирано право на гражданите. И мен не ми харесват антинатовските им сборища, но никога не бих и помислила да им ограничавам конституционните права. А то, в изумителното си невежество, си въобразява, че можело да започне съдебна процедура. :)

2. Жертви против фашизма в България няма по простата причина, че до 1944 в България няма фашизъм. Има избити в сражение въоръжени терористи, служили на чужда тоталитарна държава, започнала съвместно с Хитлерова Германия Втората световна война( другарката да прочете тайните протоколи към позорния пакт Молотов- Рибентроп). Има и осъдени на смърт (от легитимен български съд след безспорни доказателства) платени от Москва терористи и шпиони като Никола Вапацаров, Владимир Заимов, Антон Иванов и пр. Които навсякъде в Европа по това време и след войната щяха да бъдат осъдени на смърт. 

3. Другарката няма и не може да има никакви правни оснвоания да започне, каквото и да било "съдебна процедура" за легитимен конституционно гарантиран митинг на българските граждани, но виж, аз мога да я осъдя за обида и клевета като стой, та гледай. И ако й олекне джоба с няколко хилядарки, сетне ще си прехапва езичето преди да ръси публично обиди и простотии. :)

Та се надявам краткият ограмотителен курс да й е от полза, понеже такива, дето не са ги възпитали овреме дома и в училище, съдът много бързо ги превъзпитава.

 

Владимир Димитров

Днес е 9-ти септември. Дата спорна. За едни е празник, други-тъжат. Това е България. За мен, за нашето семейство, за нашата фамилия този ден е донесъл нов живот, нови перспективи. Направил е от едни козари и пастири, хора с образование, нормален живот, възможности за развитие. Затова днес ще пия една ракия като за празник...

 

Милена Дончева

Ще ви замоля настойчиво, ако има още разни комунисти с формирани в менгемето на предишната машина мозъци, да ме напуснат веднага, че като изпълзяват някакви такива изпод всеки камък, много ме нервират :( 

Не казвам, че сега сме цъфнали и вързали, ама тези, които са били добре тогава, всички си спомняме защо е било!!! И знаем защо сега не сме добре, спомнете си вица за тиквите!!!

Йордан Татарски Датата не е спорна, защото тя е старт на последвалата индустрализация на страната, от която се възполваха и онези, които отричат този безспорен факт! Да ни е честит празника, който никой няма право да ни отнема!

 

Стоян Чонев 

Доказателство за това е обстоятелството, че във всички градове на тази грешна, смешна, печална и неразбираема земя, гордо издигат снага паметници на убийци, главорези, нехранимайковци, непрокопсаници и хайдутяги, навирили към небесата кой сабя, кой щик, кой автомат, кой някаква друга гадост, вместо да бъдат почетени творци, които в каменно и бронзово величие да показват на потомците електрически крушки, перки от перална машини, реотани от хладилници или други полезни и смислени неща, които са сътворили, за да облекчат живота своите себеподобни, вместо да ги колят, да ги убиват, да ги одеветяват, или осъветяват с велеки дати като девети септември.

А тя би трябвало да си бъде един обикновен септемврийски ден, в който хората ходят за гъби в есенната гора, мечтаят за любов или пък си спомнят за нея.

 

Христо Христов

А аз пък помня един друг социализъм...

Вървях по улиците с касетофон на рамо и слушах "Accept" включително "Убий руснака".

Когато веднъж ме "прибраха" беше за половин или най-много час, проверка дали не е краден касетофона. 

А той ли? 

Беше купен от "Quelle"

Харманли. 

С долари от виетнамците, срещу които бонове от нашите тираджии и така...

"Стършел" беше пълен с вицове за Тодор Живков, а можеше човек да кара такси или да има частна сладкарница, също заведение, или друг някакъв бизнес. 

Комшията Али фланелки печаташе например.

И други не малко различни бизнеси имаха. 

Пред очите ми дядо купи на внука си "Мерцедес" 

От Пловдив - панаира го купи. Тридесет хиляди лева. 

Дядото беше гледал животни. 

В пловдивските села не те брояха за човек ако нямаш в банка няколко десетки хиляди лева - зеленчуци гледаха там.

Да, бил съм на опашки. 

Най-големите опашки, на които съм чакал бяха за книги. 

Вторник и четвъртък ги пускаха. 

И не защото бяха в малки тиражи. 

Отгърнете коя да е книга след 1975 година и вижте тиража.

Днес в такъв тираж не излизат дори учебниците...

Това помня!

А нека ви кажа какво не помня...

Не помня просяци.

Не помня страх от ограбване (чистачка някоя може и да ти вземат, но за истински грабежи над хора говоря обаче)

Не помня бедност.

Не помня и неграмотност!

Това е, което не помня!

 

Boya Delibaltova

ДИРЕКТОРЪТ

Днес се полага да отложа някои уж неотложни задачи и да седна на бюрото си, като изключа Фейсбук, G-mail и телефона си. Да спра радиото, да не пускам телевизора. Да седна и за колкото време отнеме да запиша чутото преди малко от баща ми. Да го запиша точно и безхитростно, без украшения, без добавки. Да не обличам историята в красиви думи, а да пренеса в компютъра живите слова, които чух. Живите думи на 83-годишен сега мъж, който в деня на случилото се е бил 11-и-нещо-годишен хлапак. Но е бил толкова потресен от видяното, че завинаги се е запечатало в съзнанието му.

А е станало на 10-и септември в оная злополучна година, отворила 45-годишната черна глава в нашата история. Не се знае къде са били партизанстващите точно на 9-и септември, но в Бобовдол се появили с два камиона към обед на следващия ден, на 10-ти. В единия били натоварени те самите, барабар с оръжията си, в другия събирали и товарели наклеветените като врагове на народа от околността. Баща ми с други деца играел пред Дирекцията на мина Бобовдол, която била точно до полицейския участък. Когато камионите спрели, партизаните наизскачали и бързешком залегнали в сухата прашна канавка, с насочени срещу дирекцията и участъка пушки и пистолети. Викнали на децата да се пръждосват. Нямало нужда. Дирекцията била заключена, а в участъка бил само единият от двамата местни полицаи. Другият далновидно бил напуснал. Вързали му ръцете на гърба, а краката – един за друг в глезените и го натоварили при останалите „избранници“ в камиона.

Отaтък тези две сгради се ширела голяма и поддържана градина с цветя, овошки и зеленчуци, а зад нея просторната къща на директора на мината. Бил сам него ден. Извели го. Там, на място, един от партизаните, когото баща ми помни и казва, че бил калфа-хлебар във фурната към мината, преди да хване шумата само седмици по-рано, излязъл напред. Източил дребния си ръст и с писклив глас започнал да задава нелепи обвинителни въпроси на директора:

- Защо ти, директоре, не си раздавал редовно и не си подменял полагащите се на миньорите дрехи, обувки, каски и лампи? А, защо, гадино мръсна?

Директорът, възпълен и образован в странство инженер, говорещ свободно няколко езика и меломан по сърце, въздъхнал тежко, свалил и заизбърсвал изпотените си очила. После отвърнал тихо:

- Няма такова нещо, господа. Аз нито раздавам, нито не раздавам униформи и инструменти на работниците. Има си отдел и служители в мината за тази работа. Всичко се записва и може да се провери. Не говорете така. Сигурно има грешка.

- Аз казвам дали има или няма грешка! – писнало кьосето-хлебар. – А защо си си хранил кокошките с ориз, а?!

- Това е пълно безумие, господа! Ориз у нас няма и за семейството ми. Купонната система е за всички ни. Влезте у дома да проверите и ще се уверите. А и кокошки отдавна нямаме.

- Млъквай, фашист! – ревнало кьосето, ударило директора с приклада през коленете и той се срутил на земята. 

Двама от другите го грабнали под мишниците, довлекли го до камиона и го метнали вътре, без да си дават труда да го вържат. Наскачали в другия камион и запалили мотора. С друсане и неуверено претоварените камиони се затътрили надолу към площада, а баща ми като омагьосан хукнал след тях. Останалите деца не го последвали.

На площада вече имало немалка тълпа, която жужала многогласно, но баща ми не се вслушвал в думите, които разменяли – бил фиксирал поглед и внимание само в двете групи от камионите. Бричките спрели, партизаните се изсипали и завикали „Ура, другари! Победа! Смърт на фашизма!“... от тълпата отговорило вяло ехо. Бързо и грубо смъкнали директора, като при това пак го съборили и коленете му лъснали разкървавени. Кьосето този път не се обаждало. Думата взел един наперен, с барета и китка зад ухото. Не повторил обвинението. Направо викнал:

- Да се убие ли, другари?

- Да се убие! Да се убие! – отекнала тълпата, като най-силно викали самите партизани.

Онзи с баретата и китката кимнал на един партизанин-картечар и ревнал към хората да отстъпят далече назад. Като отстъпвали, един миньор настъпил баща ми и той викнал от болка. Онзи се обърнал и го пернал по врата „да се махаш веднага, сополивецо!“. Обаче баща ми не се махнал, а се преместил зад една лелка и даже се мушнал под ръката ѝ, за да вижда по-добре. 

За няма и минута, тишината била пълна. Картечарят застанал срещу директора и се прицелил. Директорът стоял с разрошена коса, разкъсани панталони, изкривено настрани сако. Пот потекла по лицето му. Вдигнал ръка и отворил уста – искал да каже нещо.

- Ча....

Картечният откос не му дал да довърши. Свлякъл се на земята и се превъртял, застинал в неестествена поза. Едната му обувка се изхлузила при падането и оголила стъпалото му. Чорапът бил скъсан и палецът му стърчал – бял и нелеп.

Хората се вцепенили, онемели. Чувало се дишането им – на пресекулки. Самите партизани – също. Детското сърчице на баща ми се опитало да изскочи през гърлото му.

Пръв се размърдал кьосето и дръпнал напред, без да го сваля от камиона, заловения полицай.

- Да се убие ли? – изпискал.

- Не, не, не, немойте – разнесли се гласове от всички посоки на площада. – немойте така – не бива.

Баретестият вдигнал ръка и викнал: 

- Разпръснете се! 

Хората се размърдали неспокойно, но не си тръгвали. Тогава босоногият ми баща усетил, че на краката му мокрее, а бил сух и прашен ден – не можело да е стъпил в локва. Погледнал надолу – локвичка била... проследил с очи влажната следа в прахта. Жената пред него се била подмокрила обилно. От ханша надолу полите ѝ били тъмни и тежки. Вгледал се в нея и я разпознал. Била жената на заловения стражар. 

Все пак хората се разотишли – не си говорели, мълчаливо и бързешком опразнили площада... Баща ми се скрил зад ъгъла и още дълго наблюдавал, как вятърът полюшва перчема на мъртвия директор. Ръката му стискала телените очила. Вече не били изпотени, а счупени. Баща ми бил замръзнал от ужас, но просто не можел да си тръгне.

Тялото престояло на площада цели три дни. На никого не дали да го вдигне. Някой все пак, тайно, успял да го покрие с наръч сено. Хората избягвали да излизат навън и да общуват. След три дни жената на директора пристигнала от София с единственото им дете. Дали им да влязат в дома си само за един час и да съберат два куфара. Прибрали и тялото. Хората не видели младата жена да плаче, но косата ѝ била бяла.

Останалите арестувани били пуснати да си ходят още същия ден. Дали не са пострадали по-късно, баща ми не знае.

Дядо ми също се бил скрил – страхувал се, че и него ще подгонят и не бил там. Баща ми не знае дали са търсили дядо. Играел навън, големите не му казвали тези неща. След това всички избягвали да говорят за този ден и ако някой случайно се изпуснел с реплика в кръчмата или другаде, околните или млъквали, или сменяли темата.

Това е. Измислено няма.

Записано от Бойа Делибалтова по устен разказ на Кирил Делибалтов на 01.02.2016г., София.

========

ART: David Kassan || Solemn (oil painting)

 

Стефан Северин

ЗАЩО СМЕ ЧЕРНОГЛЕДЦИ?

Точно днес, на 9-ти септември, гледах интервю с един, според някогашната терминология невъзвращенец. Ама той не е гащник, а продуцент и доста богат човек във Франция. Да го убиеш, не може да каже, че симпатизира на комунисти. Та той, който не е имал право да стъпва в България трийсет години, рече: уникална държава сме, уникални историци и политици имаме! Навсякъде по света, в най-големите други европейски държави – набляга се на положителното, на доброто в историческото развитие. Дори някъде, ако ги нямат ,си ги измислят. У нас – точно обратното!Задължително се търси негативното, омерзителното по един мръснишки мазохистичен начин. Включително и за 9 септември и за времето на Тодор Живков. Такъв смотан народ никога няма да прогресира! Държава, която дава милиони , за да се трови с някакви досиета, това е обречена държава! А от мен: на тези, които днес празнуват – честит празник! На останалите –да сте живи и здрави!

 

Yordan Michev

Без Девети септември вероятно нямаше да съществувам. Поне не в тази материя. Защото само след тази дата в България е било възможно дядо ми - комунист, произхождащ от най-бедното семейство в селото, да се ожени за баба ми, произхождаща от най-богатия род. При това дори да я открадне, тъй като не са я давали... Честит празник!

 

Kiril Velev

"Лесно е да напишеш "При бай Тошо беше по-хубаво" във Facebook от новия си смартфон, няколко дни след като си се прибрал от Гърция и докато гледаш един от 100-те канала на 4К телевизора си. По-трудно е да осмислиш каква огромна глупост си написал."