Най-малкият партизанин в България. Роден през 1930 в село Еньов рът, Габровско, в семейство, свързано с комунистическото движение. Бащата Трифон Палаузов с цялото си семейство и сестра си става партизанин в Габровско-Севлиевския отряд. През първите месеци на 1944 Митко и майка му Ганка се грижат за ранените партизани в импровизирана болница в местността Осеникова поляна.

Жандармерия и полиция ги откриват, завързва се бой, в който загиват всички (1 април 1944). През комунистическата епоха Митко Палаузов беше детето-герой, което е пример за малките. Той има паметник в Габрово на площад "Бесарабия" до училище "Неофит Рилски". На негово име бяха кръщавани детски градини, улици, чавдарски чети и пионерски отряди и пр.
Поколения български ученици изучаваха биографичната повест “Митко Палаузов” от писателя Марко Марчевски.

След 9 септември бащата  има син от втори брак, който носи името на загиналия Митко. Също Митко Палаузов (1954-2010). Той е бил строителен предприемач, завършил е Морското училище в Бургас. Работил е като таксиметров шофьор, бил е докер, боядисвал е комини. Не го приемали в Комсомола, смятали го за хулиган. Той разказва (2008 г.) за брат си: "Когато жандармерията разбира, че баща ми - партизанинът Трифон Палаузов е в Балкана, започват да малтретират съпругата и сина му. Привикват ги в полицията, почват побоища. Баща ми се вижда в чудо и взема и ги вдига в Балкана. Около седмица са стояли там с отряда, докато ги прехвърлят в землянката-болница да стоят при болните партизани. При битката при Балван трима човека само са знаели къде е тази землянка-болница - един студент по медицина, който всъщност е бил докторът на партизаните, баща ми и командирът на отряда. Пленяват доктора,  измъчват го много жестоко и той казва къде е землянката - на Осеникова поляна. Жандармерията се вдига, обгражда мястото, хвърля бомби. След два дни баща ми ги намира всичките, които са били в землянката, накъсани на парчета и оставени така. Това е цялата истина. Никой не може да каже, че едно дете на 13 години може да бъде партийно ориентирано. Толкова чудесии се изписаха през годините! Всичко се цензурираше. Трябваха им герои - намериха си герои. И баща ми беше против това и затова властта не го долюбваше. Фактът, че аз никога не съм бил партиен член, трябва достатъчно да говори. Но една камара драскачи си изкарваше хляба от тая работа."(http://www.bgsever.info/br-03_2009/stranici/str-11.htm  и http://news.utv.bg/news/news_3030.html)

В романа Митко стреля с два пистолета. Но в романите такива неща се случват и затова историческите факти не се изучават от романи и слухове, а от документи.

След 10 ноември имаше протести и срещу паметника на Митко от различни среди с аргумента, че момчето е с пистолет в ръка и малките се учат, че да употребяваш пистолет е добро. Учат се да бъдат агресивни. Срещу това реагираха, че във филмите, които бълва телевизията, употребата на пистолет е едно от невинните занимания. Освен това в магазините за детски играчки пистолетите (водни, с кабзи, дървени, пластмасови, метални и пр.) са редом с кукли, автомати, танкове, автомобили и пр...

Паметникът има свой контекст. Той е знак от разказа за историята на България.

Митко Палаузов не е бил герой, а жертва.  

----------------------------------------------------------------------------------------------------
Библ. Кратка българска енциклопедия в пет тома, София 1969; Речник на българската литература, София 1977.