Когато 500 лекари и медицински сестри от Куба заминаха за Африка да помагат да спре епидемията от ебола, всички сериозни издания писаха тържествено и с респект, в България се пошушна нещо с половин уста.
Когато Световната здравна организация официално потвърди, че Куба е първата държава, ликвидирала СПИН-а като проблем, приятели ме атакуваха с "К'ва е па тая световна здравна организация. Нищо не разбират, мани ги".
Когато наскоро връхлетя ураган там и Куба се оказа единственото непострадало място, ми се обясни, че не е заради системата им за защита, ами че в последния момент ураганът се фръцнал и заобиколил.
Когато напиша нещо хубаво за Куба, ведната рипват да ми обясняват как нищо не разбирам, нищо че въпросните не са и стъпвали там. Ами не е хич да не разбирам, да вмъкна скромно, защото историята и културата на Латиноамерика от години са ми особен фокус сред интересите. Освен това имам достъп до непревеждани на български език документи, които доста непознати за нас неща осветляват. На всичко отгоре съм дарена и с приятелки отраснали на острова, които ми разказват истории от първа ръка. Вярвам на тях, защото нямат никаква причина да ме лъжат. А и статистиката, драги ми, е необорима. От години Куба е далеч преди България във всички класации, които ни подреждат по качество на живота и задоволство от него. Да, купонна система, да стари коли, да, липса на елементарни неща от първа необходимост, да хиляди преплували 30 мили с гумени лодки до Флорида...Така е. Как според вас се удържа един малък остров под ембарго 50 години? Даже не мога да си представя. Провидението е мъдро обаче и според мен не е случайност Фидел да доживее до 91 години.
Може би времето ще успее да смели на прах и отвее някои вкостенени предубеждения и ще реабилитира "лошият комунист" Кастро до по-голяма степен, отколкото успя да стори досега. На мен ми стигат разсекретени документи на ЦРУ, достъпни на всички, както и няколко документални филма, които са повече от красноречиви. Но дори и човек да няма време да се рови в исторически документи, спокойно може да разгледа биографията му в wikipedia. От нея ще разбере, че той нито е роден комунист, нито е искал да става такъв (Кастро и Че не са едно и също нещо, няма да ми омръзне да го повтарям), просто действително му е било мило за един прекрасен топлосърдечен народ, тормозен от бандити и разбойници.
Защо иначе да си нарушава спокойствието?
Роден е заможен. Добре се е образовал. Бъдещето му е било спокойно и сигурно. Винаги ще има доморасли психолози, които да ме оборят с психопортрет по снимка, че е патологичен нарцисист с неутолима жажда за власт. Тяхна си работа. С предубедени хора не споря.
Естествено, че е осъществил революцията с подкрепата на САЩ, на които е писнало от заигравките на Батиста с мафията им. Как иначе да я спечели? Естествено, че Вашингтон са го посрещнали като принц след победата. Като кинозвезда. И е естествено да го намразят след като е настъпил интересите на 1-2 техни корпорации впоследствие.
Факт е, че Куба продължи да живее и танцува салса кубана дълго след като всички ги изоставиха. Едва преди дни ООН извади резолюция най-после да се прекрати ембаргото на тази държава, която в крайна сметка не е направила никому нищо лошо. Не е нападнала съседен остров, за да го анексира, не развъжда терористи, и не учи останалия свят как да живее живота си. Оставям на времето наистина да докаже кой е прав и продължавам да отказвам да споря с предубедени хора.
Мир и светлина за Фидел!
Twitter
Facebook
