Ще вървим по мирен път!

Това беше изборът на новосформираното СДС.

Още на първата си пресконференция, посетена от наши и чужди журналисти, отразена по световните медии,  СДС заяви, че е за демокрация и за мирен преход.

Една седмица по-късно, на 14 декември 1989 г., т.е. една седмица след учредяването си, СДС беше изправен пред изпитание.

Преди създаването на СДС, започна обсъждането на съдбовния въпрос, който щеше да ни вълнува в близките месеци: "какво да правим?". Събирахме се на две места - в дома на Божидар Абрашев (бъдещ министър в правителството на Симеон Втори) и в квартирата на Стефан Гайтанджиев.

У Абрашеви обсъждахме как да действаме на 14 декември, когато в Народното събрание щеше да започне обсъждането на член първи и неговота махане. Първото беше ясно: на ръководството на Народното събрание ще бъде връчена резолюцията на митинга от 10 декември. Нея щяха да връчат - Желев, Тренчев и Христофор Събев. На митинга поканихме нашите симпатизанти да дойдат в подкрепа на нашата делегация. Второто, което измислихме, беше с притеклите се симпатизанти да организираме "жива верига" около сградата на Народното събрание от 17 часа...

Разбрахме, че ФНСД (Федерацията на независиме студентски дружества) са решили да организарат митинг. С тях се разбрахме митингът им да започне от 15 часа и после да се присъединят към Живата верига.

В 17 часа, когато нашата делегация връчваши резолюцията от митинга, започнахме да формираме своето многослоево хоро.  
 
По това време комунистическото Народно събрание заседаваше по важния въпрос -  дали и кога да отмени член първи на конституцията. Чуха се призиви да се нахлуе в сградата. Напрежението започна да нараства.

Започнахме да успокояваме хората.

Петър Младенов се включи в опитите да се успокои множеството, но не беше изслушан. Дюдюкаха и го замеряха с парчета хляб. Разгневен, в тясно обкръжение, той изрича: "По добре танковете да дойдат." Половин година по-късно тази реплика, записана от режисьора Евгений Михайлов, щеше да доведе до неговата оставка. Военният министър нарежда на началник-щаба да се приведе в бойна готовност танковата бригада в Горна баня...

Петър Младенов се опитва да успокои демонстрантите около Народното събрания. Освен заобиколилите го журналисти и охраната, другите не го чуват. Площадът е огласян от мощно "у-у-у-у-у..."

Без да знаеше какви реплики се разменят между лидерите на БКП, като се съобразяваше с реалностите (нямахме никаква организация, дори в Координационния съвет не се познавахме добре) и изхождаше от своите принципи, ръководството на СДС се обърна с призив към събралото се множество: спокойно, да вървим по мирен път, с избори ще отстраним БКП от властта. Това беше многократно повторено - с разговори, мегафони, от трибуната на Студентския дом. Постепенно духовете се успокоиха и хората се разотидоха.

Трябва да се има предвид, че по това време още не бяха решени последствията от т.нар. "Възродителен процес": лишаване от право за свободен избор на  име от българските мюсюлманииме и силно ограничаване на религиозните им практики.

Опасността от междуетнически и религиозни сблъсъци, каквито по-късно се случиха в Югославия с хиляди жертви,  съвсем не беше илюзорна.