Път: : Съдби : М

Минчо Лютов

Александра Цветкова 
 

 

 Снимка на  Минчо Лютов   

 

Моят дядо по майчина линия Минчо Георгиев Лютов е роден на 21 май 1930 г. в малкото хисарско село Михилци, разположено в полите на Средна гора. Той е третото от четирите деца на Тина и Георги Лютови. Семейството му не е заможно, баща му работи във фурна за производство на хляб. Селото, в което живеят, също е бедно, земята е неплодородна, вирее единствено грозде. 

Детството на дядо ми не е никак леко. Баща му почива рано, когато дядо ми е едва на 10–годишна възраст. Това е причината той да не успее да завърши училище, учи само до 8-ми клас, тъй като е принуден да работи, за да помага в изхранването на семейството.

Бащата на дядо ми е с леви убеждения, които той наследява, и още от млада възраст става член на БКП. Първоначално работи във винпром в близкото село Баня, но по партийна линия е изпратен в Михилци за председател на ТКЗС, където работи 8 години. След това е избран за кмет на селото. Тази длъжност той изпълнява още 8 години.


Като кмет на Михилци той изпълнява изключително съвестно задълженията си. По негова инициатива са направени големи подобрения в селото – построен е пътят, който свързва с. Баня и гр. Хисар, изградена е  канализация за питейната вода, както и електрификацията. 

          

Храмът "Свети Мина" в с. Михилци

                                    

През 1959 г., на 29-годишна възраст, след като омъжва и трите си сестри, той също се жени – за Мария Иванова Пампурова, моята баба. Имат две деца – Тинка и Георги.

След въвеждането на закон, според който за заемането на кметски пост е необходимо завършено средно образование, дядо ми е принуден да освободи тази длъжност. Започва работа във ВМЗ в гр. Сопот, където работи до пенсионирането си.

На 31 октомври 1994 г. той почива от рак на панкреаса. До смъртта си е верен привърженик на комунистическата идеология, която определя голяма част от живота му. Той не  спира никога да вярва, че тази идеология е най-доброто за човечеството.

Минчо Лютов е много уважаван от хората, които го познават, заради своята изключителна честност и съвестното отношение, с което изпълнява своите задължения на кметския пост в името на просперитета на родното му място.