Минах към философската школа, която не само смята, че полицията трябва да бие хулигани и всякаква измет, ами че и случайни минувачи трябва да го правят, ако попаднат на място на изстъпление.

Но не да бият тайно, ами да викнат ТВ камери и фоторепортери и да бият пред тях. Ама много да бият. Изобщо не ме интересува кой какво ще си помисли и какви права имат изродите. Според мен нямат.

Едно от най-грозните неща, които изобщо съм виждала през живота си, е гледката на берлинското момиче, сритано в гръб от ухилен изрод. Даже изрод е висша квалификация. Най-точно казано - от същество, недораснало до нивото на зелена еуглена или чехълче.

Това момиче можеше да си разбие главата и да умре на място или да остане неподвижно за цял живот. Дори подготвени за екстремни спортове хора могат да пострадат, въпреки концентрацията си, при изпълнение на номер, камо ли нищо неподозиращ човек, когото засилват по хлъзгаво стълбище. Няма значение, че е момиче. Можеше да е мъж. Можеше да е дете. Можеше да е всеки от нас, или пък Не дай Боже! някое от децата ни. Може да стане навсякъде.

И не трябва да се чака полицията да "разследва" кой какво и защо, а да се реагира на място, шумно, арогантно и публично. Да се знае, че обществото НЕ ТЪРПИ това.

Повръща ми се от анемичното подобие на социум, в който се превръщат държавите ни.

Бясна съм на страха, който кара всеки да се свива в черупката си и да търси оправдание на хора, които заслужават да бъдат ритани с подковани кубинки, заради безчовечността и диващината си. Няма кой да ни защити.

Примитивното човекоподобие разбира само от бой. ПР бой - горд, оглушителен, победоносен.

И после пак бой, защото все някой няма да е видял и разбрал.