(За едно театрално представление през 1929 г.)

Село Колибето, Троянско. Зима. Сняг. Студ. Поредно представление на пиесата “Майстори” от Рачо Стоянов.

Мама не се чувства добре и ми поръчва да гледам как ще мине представлението. Аз и без това не пропускам нищо, а тази вечер искам да видя дали ме е послушала кака Еленка. Тя играе Милкана. Казах й, след като падне завесата на края, да не бърза да скача веднага, преди да е запалена лампата в салона, защото когато в салона е още тъмно, а на сцената светло, през прозрачната завеса се вижда как Милкана веднага след като е паднала мъртва, скача жива и това разваля края на представлението.

Както винаги сядам на трикрако столче пред “резервата” (“резерва” се нарича първият ред столове в зрителната зала). Залата всъщност е една от учебните стаи на училището, в дъното на която е построена сцената. Артистите се обличат и гримират в съседната сграда на общината и през един прозорец идват зад сцената.

Салонът е препълнен. Представлението върви добре, макар че мама отсъства и няма суфльор. Учител Кольо (Кольо Дренски) играе Живко, учител Марин (Марин Найденов) играе Найден. Милкана – Еленка Врачовска, която е също учителка, но аз й викам кака Еленка.

Найден стреля. Милкана пада. Червената завеса с малки черни точици се спуска. Милкана не скача. Аз съм доволна – кака Еленка ме е послушала. Но изведнъж страшен мъжки рев откъм сцената раздира салона. Качвам се на сцената по страничните стъпала.

В дъното Найден – учител Марин, дере бялата си риза и стене: “Убих я, убих я.”

Близо до завесата над падналата Милкана са се струпали другите артисти, мъчат се да я свестят. Пренасят я на масата в учителската стая. На слепоочието й – кървава струйка. Бягам в къщи. Мама има температура, но ужасена от моя разказ, хуква към училището. Мене оставя в къщи.

Учител Марин беше син на Найден Петров, селски богаташ. Найден Петров издигна голяма къща на главната улица сред селото. В долния етаж беше кръчмата му. Найден и Найденица бяха груби хора, скъперници. Но когато Марин бе назначен в училището, започна от време на време да кани у тях учителите. Ходех и аз с мама и татко.

Кака Еленка беше малко по-голяма от Марин, но и двамата се бяха харесали и всички очакваха скоро да стане сватба. Марин не е лошо момче, казваше мама, но на Еленка няма да й е лесно с Найден и Найденица. Една вечер, когато се разделяхме в различни посоки, Марин стреля във въздуха. Татко му се скара, говорù му, че с пистолет игра не бива.

Беше ме страх, като стоях сама в къщи. Случилото се на представлението още повече засилваше страха ми, но все се надявах да спасят кака Еленка. Мама и татко се прибраха заедно. Мама плачеше. Кака Еленка беше мъртва!

И тримата в къщи бяхме убедени, че Марин не е стрелял нарочно. Или не е проверил дали е изваден пълнителят, или лимонададжията, който си слагал стоката до мястото, където е бил револверът, е пипал оръжието.

Роднините на кака Еленка заговориха, че Марин е стрелял нарочно, защото тя не искала да се ожени за него.

Макар и малка (на 10 години) знаех, че кака Еленка искаше да се ожени за Марин, и се ядосвах.

Марин Найденов отиде в затвора. Баща му плати голямо обезщетение на майката на кака Еленка.

Но кака Еленка я нямаше вече. Не стана очакваната хубава сватба. Дълго време не се игра никаква пиеса. Дълго време на сцената стоя неизмито засъхнало малко крваво петно.

 3 август 2007 г.

Преди погребението на Еленка Врачовска. Пенка е момичето, второ отдясно наляво на снимката.