МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ
С тях започва Великденският цикъл. Характерното за него е, че празниците, които включва, са подвижни, т. е. нямат точно определена дата. Месните заговезни се отбелязват винаги в неделя осем седмици преди Великден. Те са предшествани от две по-особени седмици - първата е Рушната неделя /седмица/, в която „се руши" забраната да се пости в сряда и петък и която завършва с Неделя на блудния син. Втората се нарича Чиста неделя (седмица), през която в сряда и петък се пости и завършва с Месни заговезни.
Името на този ден се определя от традиционната вечеря с месо - НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА, след която не се яде месо до края на постите. Обичай за този празник е да се приготви баница с извара и мас, кокошка, свинско. Цялата следваща седмица до Сирни заговезни е изпълнена с веселие и маскаради, защото с настъпването на строгите пости от Сирница те са забранени. Тя отбелязва и края на периода, в който са разрешени сватбите. Нарича се още СЕДМИЦА НА ОПРОЩЕНИЕТО (СИРНА НЕДЕЛЯ), защото по време на нея се иска прошка за греховете, които имаме към близките си.
В събота преди Месни заговезни се отслужва и ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА. Раздава се жито, яйца и сирене и се прави обща панахида.
/"Празници и обреди на българина" - Трето преработено и допълнено изд. , съст. Надя Петрова, изд. Парнас, 2003 г./